Определение № 503 от 30.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2213/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 8514/22.VІ.2015 г. на [фирма]-София подадена против определение № 1544 на Софийския апелативен съд от 8.VІ.2015 г. по т. д. № 1538/2015 г., с което въззивният съд е отказал да приеме приложени от този търговец с допълнение към въззивната му жалба писмени доказателства, отхвърлил е исканията му по чл.чл. 183 и 190 ГПК и съответно е оставил без уважение др. доказателствени искания на този въззивник за ангажиране на гласни доказателства – разпит на двама негови свидетели при довеждане, а също и преразпит на вещо лице. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение, д-вото частен жалбоподател претендира отменяването му и постановяване на друго, от настоящата инстанция, с което представените с допълнението към въззивната жалба писмени, както и поисканите други писмени и гласни доказателства, „да се приобщят към доказателствения материал по делото”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-София писмено е възразило своя процесуален представител по пълномощие от САК както досежно процесуалната й допустимост, инвокирайки довод, че неин предмет е „неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт”, така и по основателността й, предвид обстоятелството, че отклонените от въззивния доказателствени искания са били направени несвоевременно. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да подадена от надлежна страна във въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшния ход на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. В процесния случай атакуваното от [фирма] определение на САС не попада в нито една от тези две категории. При положение, че този съдебен акт нито прегражда по-нататъшния ход на делото, нито за него е предвидена изрична обжалваемост в процесуалния закон /арг. чл. 146, ал. 4-във вр. чл. 273 ГПК/, за него ще следва да важи правилото на чл. 253 ГПК: досежно възможността за оттеглянето му от същия състав на въззивната инстанция при наличие на съответните законоустановените предпоставки за това. Ирелевантно в тази връзка, вкл. предвид установеният с разпоредбата на чл. 266 ГПК запрет, е схващането на търговеца настоящ частен жалбоподател, че с недопускането на представените от него доказателства и направените доказателствени искания по същество „се слага край” на възможността за упражняване на правото му на защита по делото при разглеждането на спора пред САС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение