Определение № 86 от 26.08.2022 г. на ВКС по н. д. № 656/2022 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Елхово и Районен съд – Средец по повод н. ч. д. № 372/2022 год. по описа на Елховския районен съд. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Средец, тъй като там е настоящият адрес на лицето, спрямо което се иска налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното: Производството по делото-предмет на спора за подсъдност е образувано първоначално в Районен съд – Варна по предложение на Варненска районна прокуратура за налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „Б“ от НК на лицето Т. А. Р.. В сезиращия документ е посочено, че освидетелстваният има постоянен и настоящ адрес в гр.Средец, [улица], но фактически пребивава и живее трайно в гр.Варна, кв. В., [улица]. Съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание, приемайки, че делото му е подсъдно, но след като опитите за призоваване от известния адрес в гр.Варна са претърпели неуспех, тъй като е установено, че Р. го е напуснал, е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд – Средец, където е настоящият адрес на лицето. В Районен съд – Средец делото е образувано под номер 73/2022 год. и е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Призоваването на лицето от адреса на [улица] било безуспешно – постъпили са докладни записки от служители на РУП – Средец, на които е възложено призоваването му, в които документи е отбелязано, че освидетелстваният отдавна не пребивава там, а по данни на негови далечни роднини живее в гр.Варна на посочения от държаното обвинение адрес в кв. В.. Съдът е поискал Т. Р. да бъде обявен за общодържавно издирване, което също не е довело до установяване местоживеенето на лицето. От изисканите справки е видно, че не са регистрирани задгранични пътувания на Р., че същият не се намира в психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол и Център за психично здраве – Бургас, не е задържан в местата за лишаване от свобода и не са се потвърдили данните за местопребиваването му на територията на курортен комплекс „Слънчев бряг“. Невъзможно се е оказало призоваването на лицето и на известните по делото мобилни телефони. При тези данни съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Елхово, позовавайки се на приложените по делото епикризи на Р., съгласно които адресът му се намира в гр.Елхово, „Г. Д.“ № 17. От своя страна съдията-докладчик от Елховския районен съд е прекратил производството по н. ч. д. № 372/2022 год. и е повдигнал спор за подсъдност с аргументи, че адресът в епикризите е не съществуващ, тъй като в гр.Елхово няма улица с подобно име. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че спорът между Районен съд – Средец и Районен съд – Елхово следва да бъде разрешен в полза на последния, а делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Средец. Съгласно чл. 428, пр. 1 от НПК предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето. Местоживеенето може да съвпада с настоящия адрес или да касае трайното фактическо пребиваване на лицето в дадено населено място без да са изпълнени изискванията на Закона за гражданската регистрация за посочване на настоящ адрес. В случая е налице юридическа връзка на Т. Р. по смисъла на чл. 428 от НПК само и единствено с гр.Средец, но не и с гр.Елхово, доколкото за определяне на подсъдността от значение е местоживеенето, а не месторождението на освидетелствания. Нещо повече, установено е, че в гр.Елхово не съществува улицата, посочена в епикризите на Т. Р.. Следва да се отбележи също така, че доколкото законодателят е предвидил специална подсъдност за делата по раздел първи на глава тридесет и четвърта от НПК, общите правила за определяне на подсъдността в случая са неприложими. Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение