Определение № 4536 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Областния управител на област София против Определение № 8159/ 27.02.2026 г., постановено по адм. д. № 10952/ 2025 г., по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена молбата му с рег. № 1334/ 15.01.2026 г., с която на основание чл. 176а от АПК е поискано изменение на Решение № 869/ 08.01.2026 г. в частта на разноските. Частният жалбоподател оспорва определението. Иска неговата отмяна, като настоява, че неправилно съдът е счел, че се касае за възражение за прекомерност, което е преклудирано като направено след приключване на съдебните прения. Сочи, че съдът не е разгледал всички доводи срещу определените разноски и счита, че ако се дължат такива, то поради обстоятелството, че делото не представлява особена фактическа и правна сложност, те следва да бъдат определени не по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а по Наредбата за заплащане на правната помощ. Позовава се на Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/ 22 г. на Съда на Европейския съюз. Ответникът по частната жалба – В. В. С., чрез адв. Г. Шаркова, в писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения по наведените в нея доводи. Претендира разноски за настоящото производство, като представя доказателства за извършването им във вид на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото пред АССГ е образувано по жалба на В. В. С. срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга по Заявление с вх. № ОА23-7207 от 02.10.2025 г. С Решение № 869/ 08.01.2026 г. по адм. дело № 10952/ 2025 г. съдът е отменил мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга по Заявление с вх. № ОА23-7207 от 02.10.2025 г., подадено от В. В. С. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне, като е определил 14-дневен срок за това. Осъдил е Областна администрация София да заплати на В. В. С. сумата в размер на 1010 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10.00 лв. за държавна такса и 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба с вх. № 1334/ 15.01.2026 г. е поискано от Областния управител да бъде изменено Решението в частта на разноските. По молбата съдът е постановил Определение № 8159/ 27.02.2026 г., с което е отхвърлил искането, като е приел, че молбата, подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, е допустима, но неоснователна. Счел е, че се касае за възражение за прекомерност, което е направено след приключване на устните състезания в първата инстанция и на това основание е оставил искането без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Вярно е, че съдът не е обсъдил всички възражения в частната жалба, в частност относно фактическата и правна сложност на делото, но възражението за липсата на това обсъждане е неоснователно. Това е така, защото: Процесуалният представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство е упражнил активна защита на довереника си. Чрез него е подадена жалбата. Явил се е в открито съдебно заседание на 02.12.2025 г. и е изложил доводи за основателност на жалбата. Доказателства за направените разноски и списък за разноските са представени още с подаване на жалбата. Ответникът не е изразил становище по тях. Не е изпратил и представител в съдебно заседание. На база доказателствата към административната преписка и допълнително представената уточняваща молба съдът е уважил жалбата. Решението не е обжалвано по същество. Искането за присъждане на разноски при благоприятен изход за жалбоподателя е направено още с подаване на жалбата. Отговорността за разноски в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото, съобразно разпоредбите на чл. 143 АПК, чл. 78, чл. 81 ГПК. Безспорно в случая е упражнена адвокатска защита, поради което на жалбоподателя правилно са присъдени разноски. Последните са своевременно поискани и доказани в размер на заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, действително внесено, което е видно от представените писмени документи. Размерът на разноските е съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Възражението на Областния управител е срещу сумата от 1010.00 лв., която сума всъщност включва и държавна такса. От друга страна, договореното и заплатено възнаграждение от 1000.00 лв. е, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в минимално предвидения размер, който е дължим в случай на реално оказано процесуално представителство в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, пледоария по съществото на спора, което в случая е налице. На следващо място, вярно е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но в случая не са налице основания за изменение на обжалваното определение, тъй като в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, но ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Такова възражение в случая липсва. С разпоредбата на чл. 176а АПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК (чл. 176а АПК) налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК (чл. 176а АПК). Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания, както е в случая, а страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, както правилно е приел първоинстанционният съд. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само, когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания, като тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 176а АПК. Cлyжeбнo пpoизнacянe пo cъoтвeтcтвиeтo мeждy нaпpaвeнитe paзнocĸи и фaĸтичecĸaтa и пpaвнa cлoжнocт нa дeлoтo e изĸлючeнo, тъй ĸaтo нopмaтa изиcĸвa изpичнo ceзиpaнe според т. 3 от Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 6 oт 06.11.2013 г. нa BKC пo тълĸ. дeлo № 6/ 2012 г., OCГTK. Toвa иcĸaнe не може дa ce пpaви cлeд пocтaнoвявaнe нa cъдeбнoтo peшeниe пo дeлoтo – пo peдa и в cpoĸa пo чл. 248 ГΠK, съответно чл. 176а АПК, с оглед на което не са налице и основания за обсъждане и прилагане на разрешенията по дело С-438/22 на СЕС. По изложените съображения, обжалваното определение на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно стореното от ответника по частната жалба искане за присъждане на разноски, на последния следва да бъдат присъдени такива съгласно приложените по делото доказателства. Частният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност срещу договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство на ответника по частната жалба, поради което съдът не обсъжда налице ли е необходимост от намаление на заплатения размер от 383.00 евро, който съответства на предвидения в чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,