Определение № 9385 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл. 95, ал. 5 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. П. М. от гр. Трявна против определение № 766/26.05.2026 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. дело № 63/2026 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за касационното обжалване на решение № 575/21.04.2026 г. на Административен съд - Габрово по адм. дело № 63/2026 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като постановено при неправилна преценка на доказателствата относно действителното имуществено и социално положение на жалбоподателя и при вътрешна противоречивост на изложените мотивите. Искането е за отмяна на определението и уважаване на искането за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство. Препис от частната жалба не е връчен на ответника по делото, тъй като обжалваното определение е постановено преди връчване на препис от касационното оспорване съгласно чл. 213а, ал. 7, изр. 2-ро от АПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от страна по делото, срещу съдебен акт, с който се отказва предоставяне на правна помощ и който съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, подлежи на обжалване и в предвидения от закона 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Габрово е акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 (АУЗ) ДОПК № АУЗ-57040000433/07.11.2025 г. на орган по приходите - специалист МДТ при община Трявна, потвърден с решение № 2/20.02.2026 г. на директора на дирекция Бюджет и финанси при община Трявна в частта на установените задължения за данък върху превозните средства за 2024 г. и 2025 г. за три превозни средства:1. товарно ремарке за лек автомобил № [рег. номер], 2. мотоциклет с рег. № [рег. номер] и 3. лек автомобил Рено Еспейс с рег. № [рег. номер]. Установените с акта задължения са в общ размер 136.99 евро (267.93 лева) главница и 11.37 евро (22.23 лева) лихви, от които за процесните три превозни средства - 125.42 евро (245.30 лева) главница и лихви в размер на 11.10 евро (21.71 лева). С решение № 575/21.04.2026 г. постановено по адм. дело № 63/2026 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Т. П. М. против АУЗ в оспорената част като неоснователна. В решението съдът е указал на страните, че съдебният акт подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от Т. П. М.. С молба от 05.05.2026 г. касационният жалбоподател е поискал предоставянето на правна помощ чрез процесуално представителство. Първоинстанционният съд на основание чл. 213а, ал. 3 АПК e оставил без уважение така подадената молба за правна помощ. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 22 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ. От събраните доказателства е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно имущество, не е установено влошено здравословно състояние, съжителства със съпругата си, за която изрично сочи, че е поела издръжката му и която има доход от 740 евро месечно. Съдът е приел, че са налице и обстоятелства по чл. 24, т.1 и 2 ЗПП, при които правна помощ не се предоставя - жалбата е нередовна, тъй като указанията за отстраняване на нередовностите й не са изпълнени в указания от съда срок, включително за заплащане на дължимата държавна такса. Според съда нередовната касационна жалба не го обвързва да предоставя правна помощ. Освен това е посочил, че фактите по спора се установяват от първоинстанционния съд, а предмет на проверка в касационното производство са допустимостта и правилността на първоинстанционното съдебно решение. Приел е, че представителството на касатора от адвокат не би допринесло съществено за развоя на делото. Касационната жалба е подадена, същата е ясна по съдържание, пред Върховния съд не се събират други доказателства освен писмени такива, каквито са изискани и събирани от първоинстанционния съд и за събирането на които са дадени указания на жалбоподателя. Определението е правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че са налице обстоятелства по чл. 24, т.2 ЗПП, при които правната помощ не следва да се предоставя, но по различни съображения. Цитираната норма предвижда, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая касационната жалба, за която се иска предоставяне на правна помощ, е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК. Тази норма предвижда, че решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато жалбоподателят е физическо лице, е окончателно. Това се отнася и за решенията по дела, по които предмет на оспорване са актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като съгласно чл. 144 ДОПК обжалването им е по реда за оспорване на ревизионни актове. В случая актът за установяване на задължения е оспорен от Т. М. в частта на определените му задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 245.30 лева - главница, които са под прага от 750 лева за физически лица, поради което решението на административния съд, постановено по адм. дело № 63/2026 г., не подлежи на касационно обжалване. (В този смисъл определение № 4815/09.05.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9808/2022 г.). На основание чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя за процесуално представителство по недопустима касационна жалба. С оглед на изложеното, определението, с което е оставено без уважение искането на касационния жалбоподател за предоставяне на правна помощ за касационното обжалване, следва да се остави в сила като краен резултат. Относно изводите на съда, че представителството на касатора от адвокат не би допринесло съществено за развоя на делото в касационното производство, е необходимо да се посочи, че те са в противоречие с нормата на чл. 212, ал. 2 АПК, която предвижда приподписването на касационната жалба от адвокат като условие за нейната редовност. Доводите в частната жалба за неправилна преценка на обстоятелствата по чл. 22 от ЗПП относно имущественото състояние, доходите и социалното положение на жалбоподателя, не следва да бъдат обсъждани, предвид наличието на обстоятелство по чл. 24, т. 2 ЗПП, при което правната помощ не се предоставя. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,