Определение № 4993 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2255/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 4604/13.05.2025 година, подадена от Р. Х. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 87/04.04.2022 година на Районен съд Сандански, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 1035/2021 година, с което е прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на 31.05.1985 година в [населено място] баня между нея и Г. А. С. граждански брак. В молбата си Р. Х. Р. излага доводи за това, че е налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Сандански. В подкрепа на това към молбата се представя решение от 10.09.1990 година (съгласно посоченото в него) и от 14.09.1990 година (съгласно данните от деловодството на съда) на Районен съд Станке Димитрово (сега Дупница), постановено по гр. д. № 136/1990 година, с което сключеният на 31.05.1985 година в [населено място] баня, между Р. Х. Р. и Г. А. С. граждански брак е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, върху което решение е отбелязано, че е влязло в законна сила на 17.10.1990 година. Ответникът по молбата Г. А. С. не е подал отговор на същата, както и не е изразил по друг начин становище относно допустимостта и основателността й. Подадената молба за отмяната е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Производството по отмяна е извънреден способ за контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, като дава възможност на съответните страни по тях да се освободят от обвързващата ги сила на присъдено нещо, като бъде допуснато пререшаване на вече разрешения правен спор. Затова производството е допустимо само по отношение на посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК съдебни актове, а именно решения ползващи се със силата на присъдено нещо и то при предвидените в същата разпоредба предпоставки-страната да не разполага с друг правен способ за защита на нарушените си права и наличието на някое от предвидените в т. 1-т. 7 от разпоредбата или в чл. 304 от ГПК основания. В чл. 303, ал. 2 от ГПК обаче изрично е предвидено, че не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. От систематичното място на чл. 303, ал. 2 от ГПК следва, че отмяната на посочените в нея решения не се допуска, дори и да е налице някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за това. В този смисъл е и константната съдебна практика, намерила израз в определение № 50 387/05.10.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 3273/2022 година, определение № 3074/18.06.2024 година, постановено по ч. гр. д. № 2107/2024 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 106/12.10.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 80/2010 година и определение № 1467/28.03.2024 година, постановено по гр. д. № 1023/2024 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед на това влязлото в сила решение № 87/04.04.2022 година на Районен съд Сандански, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 1035/2021 година попада в хипотезата на чл. 303, ал. 2, пр. 1 от ГПК и не подлежи на отмяна. При евентуален правен спор между бившите съпрузи, при който моментът на прекратяване на брака им е от значение, съдът по съществото на спора ще трябва да прецени, кое от двете последователни решения за прекратяването да зачете, като този му извод ще трябва да бъде проверяван по реда на инстанционния контрол. Първото и третото от посочените по-горе определения на ВКС са цитирани и в определение № 1351/20.03.2025 година, постановено по гр. д. № 590/2025 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Р. Х. Р. молба с вх. № 10 424/28.11.2024 година, за отмяна на влязлото в сила решение № 87/04.04.2022 година на Районен съд Сандански, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 1035/2021 година, на основания идентични с тези по сегашното производство. Това означава, че тези обстоятелства са били известни на Р. Х. Р. още към момента на подаването на молбата от 2024 година, поради което към момента на подаването на молбата с вх. № 4604/13.05.2025 година, въз основа на която е образувано сегашното производство, сроковете за сезиране на съда по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, вече са били изтекли. Това обстоятелство е още едно основание правещо подадената молба за отмяна недопустима, водещо до това, че същата трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Затова подадената от Р. Х. Р. молба с вх. № 4604/13.05.2025 година за отмяната на влязлото в сила решение № 87/04.04.2022 година на Районен съд Сандански, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 1035/2021 година е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение