Определение № 50428 от 17.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1627/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. З. против определение № 1383/26.05.2022 г. по гр.д.№ 1227/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5413/22.12.2021 г. по гр.д.№ 9864/2021г. на Софийски градски съд ,в обжалваната му част, с която е върната подадената от жалбоподателя – ищец искова молба против ответниците Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура„ и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в качеството на упражняващ правата на Държавата – принципал в същото предприятие, в частта й по предявените искове по чл.124 ГПК: 1 / за установяване че договор № ВД-9/03.02.2021г. за възлагане на ищеца управлението на ДП „Пристанищна инфраструктура „, в качеството му на член на Съвета на директорите, не е прекратен и възникналото по силата на същия договорно правоотношение между страните продължава да съществува и 2/ че договор № ВД – 42/03.02.2021 г., за възлагане на ищеца управлението на ДП „ Пристанищна инфраструктура „, в качеството на генерален директор на предприятието, не е прекратен и възникналото въз основа същия договорно правоотношение продължава да съществува. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за липса на правен интерес от предявяването на тези искове, предвид наличието на по-интензивна защита – чрез осъдителен иск, въз основа на твърдяно за все още съществуващо мандатно правоотношение. Позовавайки се на чл. 18, чл. 20 и чл. 21 ал. 1 изр.първо и чл. 24 от Закона за публичните предприятия / ЗПП /, жалбоподателят излага съображения, че съответният министър не е свободен в преценката си за избор и назначаване на членовете на управителните органи в публичните предприятия, а качествата на кандидатите следва да бъдат преценявани в конкурсна процедура и Министърът, упражняващ правата на Държавата, е обвързан с резултата от същата, съответно не е свободен в преценката си да прекрати мандатното правоотношение, извън хипотезите на чл. 24 ЗПП, като е необходимо и конкретно обстоятелство, обосноваващо основание за прекратяване, каквото в случая няма. В този смисъл страната счита, че има право да предяви иск не само в защита на материалните последици за собствения си патримониум, като резултат от неоснователното прекратяване на договора за управление, но и да предяви установителен иск в защита на по-широк - публичен - интерес, който именно защитават са и установените в ЗПП специфики относно възникването и прекратяването на такъв договор. Правен интерес за предявяване на установителните искове страната извлича и от факта на последвалите, въз основа на постановените заповеди за прекратяване на договорите за управление, вписвания по партидата на ДП „Пристанищна инфраструктура„, досежно управлението на предприятието. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството по предявените два иска, за установяване спрямо ответниците, че възникналите правоотношения по сключените договори - за възлагане управлението на ДП „Пристанищна инфраструктура „ на ищеца А. З., в качеството му на член на Съвета на директорите и Генерален директор, не са прекратени и правоотношението по същите продължава да съществува, въззивният съд - досежно „прекратяването„ – е приел,че се касае за иск за факт, непредвиден изрично от закона и като такъв – недопустим. Установяване съществуващо правоотношение по тези два договора съдът е счел за недопустимо, поради непосочен от ищеца правен интерес, доколкото същият не оспорва факта на прекратяването им, с изрични заповеди на представляващия принципала, които, обаче, счита за незаконосъобразни – постановени в нарушение на законови изисквания. Сочените нарушения, сами по себе си, съдът е съобразил като негодни да обосноват нищожност на заповедите за прекратяване. Въззивният съд е посочил, че доколкото е налице вписване заличаването на А. З., като председател и член на УС на ответното предприятие, то принципно защитата на ищеца е по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, с цел постигане ефекта по чл.30 от същия закон – заличаване на вписаното обстоятелство. Независимо от последното, съдът е мотивирал липса на правен интерес и от иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, изхождайки от евентуално постигнатата правна защита, която, с оглед чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ и разясненията в ТР № 1 / 2002 г. по тълк.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заличаване вписаното обстоятелство единствено за в бъдеще - очевидно не кореспондира с манифестираните от ищеца цели от предявяването на настоящите искове. Паралелно съдът е посочил, че ищецът няма признато от закона право да участва в управлението на ответното предприятие и съответно няма право да атакува актовете за избор или освобождаване на член на УС, респ. своето освобождаване. Цитира практика на състави на ВКС в този смисъл: решения по т.д.№ 2742/2017 г. на ІІ т.о., т.д.№ 54/2016 г. и т.д.№ 431/2009 г. на І т.о. на ВКС. Касаторът се позовава единствено на „очевидна неправилност „ на въззивното определение, съгласно чл.280 ал. 2 пр. трето ГПК. Същата обосновава с доводите си за неговата неправилност, изложени по-горе, които навеждат на нужда / според касатора / от тълкуване на разпоредби на ЗПП, в аспект дали предвидената в закона конкурсна процедура при определяне на членовете на управителния орган на дружеството, с резултата от която съответния ресорен Министър е обвързан, изключва самостоятелната компетентност на същия за прекратяване на възникнало по договорите за управление правоотношение. Доводите на касатора се основават и на нужда / според него / от тълкуване дали предвидените в ЗПП изрични хипотези на прекратяване на договора за управление изключват всяко друго основание за прекратяване на договорите за управление. Очевидната неправилност на въззивния акт следва да е изводима от мотивите му, без анализ на осъществените процесуални действия и бездействия на съда и страните и съдържанието на доказателствата. Произнасяне контра легем, като хипотеза на очевидна неправилност, би било налице при произнасяне в директно противоречие със съдържанието на императивна правна норма, но не и в резултат на тълкуването й, каквото касаторът по същество претендира, макар да не обосновава предпоставки за това / приложими принципи на тълкуването, в относимост към спорната или други разпоредби на ЗЗП или други закони/. Когато правилността се основава на тълкуване на правна норма, очевидна неправилност е изключена, тъй като за преценка на правния резултат е необходима предходна тълкувателна дейност на касационна инстанция, предмет на вече допуснато касационно обжалване. Такава преценка не може да бъде предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, очевидна неправилност на въззивното решение не се обосновава. Освен това, в хипотези достатъчно сходни с настоящата / макар за дружества с организационна форма на ООД, но доколкото страните по спора са аналогично обвързани единствено от мандатно правоотношение /, вече е налице формирана съдебна практика на ВКС, според която лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител. Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване / извод, основан на чл. 141 ал. 4 ТЗ /. Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“, възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни / решение № 234 от 23.12.2016 г. по т.д.№ 54/2016 г. на І т.о. ВКС, решение № 247 от 11.01.2013г. по т.д.№ 46/2012г. на ІІ т.о. на ВКС /. Предвид специалната разпоредба на чл. 24 ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването / аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – 288 ЗЗД /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение