Определение № 4201 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Я. М., приподписана от назначения му процесуален представител адв. И. И., срещу определение № 15209/01.10.2024 г. по възз. ч.гр.д. № 10559/2024 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 20113415/17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 71547/2016 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е отхвърлено искането на Б. Я. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението, поради което моли то да бъде отменено. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: С обжалваното въззивно определение са разгледани жалби срещу два акта на първоинстанционния съд – за оставяне без разглеждане на искането на Б. Я. М. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и за отхвърляне искането му за предоставяне на правна помощ за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Предмет на частната касационна жалба е въззивното определение, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на ищеца за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство за подаване на въззивна жалба против постановеното по делото първоинстанционно решение. Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК. Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, съгласно изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК, е окончателно, т.е. производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Въззивното определение по чл. 95, ал. 5 ГПК, постановено от Софийски градски съд, с което е потвърден отказа за предоставяне на правна помощ на Софийски районен съд, като необжалваемо е влязло в сила на датата на постановяването му, а подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение