Определение № 2320 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2024 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. Вълев с [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 687 от 30.11.2022 г., постановено по адм. д. № 656/2022 г. по описа на Административен съд- Враца, с което е оставено без уважение искането на Г. Вълев за предоставяне на правна помощ с цел обжалване на Определение № 635/15.11.2022г. по същото адм.д. № 656/2022г./АС-Враца, отхвърлено е искането на Г. Вълев за освобождаване от държавна такса по същото дело и е отхвърлено искането на Г. Вълев за отвод на съдебния състав от разглеждане на делото. Видно от влезли в сила Разпореждане № 133/22.01.2024г. и Разпореждане № 316/14.02.2024г., постановени по същото дело на АС- Враца, производството пред ВАС е висящо само по отношение искането на Г. Вълев вх. № 13010/08.09.2023г.за отмяна на определение № 687 от 30.11.2022 г., постановено по адм. д. № 656/2022 г. по описа на Административен съд- Враца В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено искането на Вълев за освобождаване от държавна такса по делото. Молителят иска отмяна на тази част от посоченото определение по реда на извънредния извънинстационен способ, като изтъква, че от представените писмени доказателства, в т.ч. и по настоящото дело, се установява, че няма средства и обективна възможност да заплати по делото държавна такса за обжалване на прекратителното определение. Поддържа, че посоченото определение прегражда хода на производството и по естеството си представлява отказ от достъп до съд по см. на чл.6 вр. чл.13 от ЕКПЧОС. Моли за отмяна на това определение в атакуваната му част със законните последици. Ответникът, Главна дирекция „“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, не депозира становище по искането за отмяна. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024г. Върховният административен съд, трето отделение, след извършената от него задължителна по закон служебна проверка за допустимост на молбата, с която е сезиран, намира искането за отмяна за недопустимо като насочено срещу съдебен акт, който не попада в предметния обхват на актовете, подлежащи на отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е недопустима по отношение на актове, които не се ползват със сила на пресъдено нещо или с които не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса не отрича по естеството си съществуването или надлежното упражняване на достъпа до съд, нито формира сила на пресъдено нещо по основния спор по аргумент от т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС, поради което същото не попада сред определенията, подлежащи на отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК. Предвид гореизложеното и като непопадащо сред изчерпателно изброените определения, по отношение които законът допуска отмяна по реда на извънредния извънинстанционен съдебен контрол, това определение не подлежи на отмяна, поради което искането за отмяна, като процесуално недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 249 във връзка с чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение