Решение № 10085 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2013 г.

Решение № 10085 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, срещу решение № 261 от 7.02.2013 г. по адм. дело № 3401 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, в частта, с която по жалба на Иван Георгиев Иванов е отменен ревизионен акт № 031200121 от 19.05.2012 г., потвърден с негово решение № 452 от 17.08.2012 г. относно определени задължения за 2008 г. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за данък върху дохода в размер на 1 263.66 лв. и лихва за забава в размер на 411.01 лв. Образувано е и по касационна жалба на Иван Георгиев Иванов срещу същия съдебен акт, в частта с която е отхвърлена жалбата му относно определени задължения за 2007 г. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за данък върху дохода в общ размер от 89 785.93 лв., главница и лихва. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочените части и постановяване на решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, съответно с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - Иван Георгиев Иванов оспорва жалбата като неоснователна чрез молба от адв. Мария Захариева. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първата касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Втората касационна жалба също е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, въпреки оттегленото упълномощаване от касатора по отношение адв. Наско Станев и депозираната касационна жалба от адв. Мария Захариева, негов нов процесуален представител. Лицето е уведомено за съдебното решение на 20.02.2013 г., като срокът за обжалване по касационен ред изтича на 6.03.2013 г. Касационната жалба подадена от първия адвокат е с дата 4.03.2013 г., а от втория адвокат на 6.03.2013 г., т. е. и двете касационни жалби са в срок. От молбата на лицето, входирана при АС-Варна с дата 5.03.2013 г., е видно, че той е оттеглил пълномощията си по отношение на адв. Стоянов и след тази дата осъществените процесуални действия не следва да бъдат съобразявани. С оглед на това тази касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна, е бил сезиран с жалба от Иван Георгиев Иванов срещу ревизионен акт № 031200121 от 19.05.2012 г., потвърден с решение № 452 от 17.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. С него са определени задължения за 2007 г. за данък върху дохода в общ размер от 89 785.93 лв., главница и лихва и за 2008 г. в размер на 1 263.66 лв. и лихва за забава в размер на 411.01 лв. Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити доходи и по т. 7 - декларираните и получени доходи не съответства на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, от ДОПК. Същото е уведомено затова по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Направен е баланс на паричния поток и са взети предвид направените приходи и разходи от лицето и съпругата му, като началното салдо е определено според декларация на същото, както и на съпругата му. За 2007 г. недостигът, т. е. превишението на разходите над приходите е в размер на 512 594.30 лв., а за 2008 г. е в размер на 25 273.18 лв., и същият е с неустановен произход. В мотивите на съдебното решение подробно е изложена фактическата страна по спора, направените възражения, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза в двата й варианта, и е направен извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Същият е отменен относно определено задължение за данък върху дохода в размер на 1 263.66 лв. и лихва за забава в размер на 411.01 лв. Прието е, че същият е законосъобразен в частта относно определено за 2007 г. задължение за данък върху дохода главница и лихва общо в размер на 89 785.93 лв. Основните спорни моменти са били относно установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по особения ред, както и относно формирането на данъчната основа, респ. оспорване по размер и по основание дължимостта на задължения за данък върху дохода. По жалбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. Първоинстанционният съд е приел, че по повод облагането за ревизираната 2008 г. спорът не е относно включването или изключването на определени суми в баланса на разполагаемите парични средства, като е съобразено движението по банковите сметки на ревизираното лице и съпругата му, както и документираните приходи и разходи. Съдът не е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза доколкото е установено, че средствата по повод заема от Атанас Илиев в размер на 3 500.00 лв. са предоставени по банков път и следва да бъде преценявана към момента на тегленето им, и правилно са включени от ревизиращия орган в приходната част на баланса. Заключението не е кредитирано и доколкото експертът е обложил превишението на приходите над разходите. От друга страна съдът е приел, че неправилно този орган е формирал моментни салда и е игнорирал получена сума от 30 000.00 лв., представляваща лихви, изплатени по повод договор за финансова помощ, декларирани за 2008 г. от лицето. Това противоречи на изискването превишението на разходите над приходите да се приема са основа за облагане по особения ред само на годишна база, а по отношение на сумите за лихви се позовава и на съдебна практика. Касационната жалба в първата си част съдържа изложение на фактите по повод облагането за двете ревизирани години, както и възражение относно принципите на облагане по реда на чл. 122 и сл. и по реда на ЗДДФЛ. Конкретно се позовава на факта, че облагането по последния закон е годишно, т. е. реализирания доход през финансовата година, а по особения ред се облага недостига на средства, които да покрият разхода. Излага подробни съображения в полза на създаването на моментни салда, понеже именно при тях се констатира недостига на парични средства. При формирано начално салдо за 2008 г., което е крайното салдо за 2007 г., той е проследил извършени разходи при липса на средства в почти табличен вид. Съдът в мотивната част на решението също конкретно е посочил приходите, които са в размер на 45 915.20 лв. и разходи в размер на 36 300.73 лв. Касационно възражение относно отчитане на лихвите по повод предоставения заем няма. Настоящият съдебен състав намира, че решението в тази част на спора е правилно постановено. Направените изводи от страна първоинстанционния съд съответстват както на фактите по делото, така и на съдържанието на приложимите правни разпоредби. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ изисква данъчната основа за облагане да е годишна и обхваща доходи от всички източници за съответната календарна година. При положение, че е установено превишение на разходите над приходите, то същото се установява и отчита годишно от всички разходи и приходи, като се прилага ставката от материалния данъчен закон за облагане, конкретно с данък върху доходите. Обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Иван Георгиев Иванов. В ревизионното и в съдебното производство по повод облагането за 2007 г. не е бил спорен фактът на признаването на договора за заем от 19.11.2007 г. в размер на 500 000.00 лв., предоставени от ревизираното лице като финансова помощ на "Агроелит БГ" АД, с лихва от 6 %. Основният спорен момент е относно непризнаването на договора за заем от 19.11.2007 г. в размер на 500 000.00 лв., предоставен от Иво Иванов на ревизираното лице, за който се твърди, че е източник на средствата, предоставени като финансова помощ на акционерното дружество от същото това ревизирано лице, съответно отчитане на тази сума в разходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2007 г. По делото е представен договора с акционерното дружество, 2 броя ПКО № № 161 и 162 от 19.11.2007 г. за суми от по 250 000.00 лв., както и доказателства за осчетоводяването им. Представен е и РКО № 516 от 30.12.2008 г. за сумата 30 000.00 лв., представляваща изплащане лихва по договора, като заемът е върнат от дружеството на 28.12.2009 г., съгласно РКО № 1068 от същата дата и разписка от същата дата. От страна на ревизираното лице е представен договор от 19.11.2007 г. за заем сключен с Иво Ангелов Иванов, последният като заемодател със задължение да предаде на ревизираното лице сума в размер на 500 000.00 лв., като заемателят се задължава да я върне в брой, изцяло на 19.11.2017 г. и няма уговорена лихва. Представени са две разписки от 19 и 22.11.2007 г. за предаване на сумата на два транша и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от заемополучателя (ревизираното лице) относно предоставянето на паричните средства. Последният твърди, че не е погасил задължението си към Иво Иванов, понеже е получил съобщение от 10.12.2009 г., че "Груп Расс Корпорейшън", Р. Панама, Куба, го е уведомил, че дружеството е погасило паричното му задължение и става кредитор на ревизираното лице. На това основание е прието от органа по приходите, че заемът не е правилно деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. от ревизираното лице. Съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че ревизираното лице, като заемодател е декларирал в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ същия, не е установена способността на същия да предостави парични средства в такъв размер. Освен това понеже договорът за заем е неформален и реален не е доказано и конкретно предаването на паричните средства. Изследвана е способността на Иво Иванов да предостави на ревизираното лице сумата от 500 000.00 лв., като същият не е декларирал заема. Твърди, че сумите са от продажба на дружествени дялове, съгласно договор от 19.12.2006 г. между него - Иво Иванов, едноличен собственик на капитала на "Ментейн" ЕООД, и "Билдко" ООД (49 559 дяла по 100.00 лв.). От извършена насрещна проверка на това дружество е установена продажбата на дялове на стойност от 4 955 000.00 лв., на основание 38 броя разписки. От своя страна това дружество купувач е представило договор за банков кредит от 24.02.2006 г., който е целеви от "ЦКБ" АД - за закупуване на посочени в договора недвижими имоти, дружествени дялове, финансиране на посочени СМР-а и довършителни работи. Съдът подробно е анализирал недоказването на продажбата на дружествените дялове както се твърди в брой, с оглед изрично приетото в договора за банков кредит, че разплащането ще става безкасово, съответно не се явява доказана възможността това дружество да заплати цената по договора за продажба на дружествени дялове от "Билдко" ООД на Иво Ангелов Иванов. Освен това съдът служебно е проследил, че с решение от 21.12.2006 г. е вписано прехвърляне на 49 550 дружествени дяла на това дружество, заличаване на Иво Ангелов Иванов като едноличен собственик, а с решение от 5.02.2007 г. на СГС е вписано прехвърляне на предприятието на "Ментейн" ЕООД на "Линсофт" ЕООД и прекратяването му. Едноличен собственик на капитала и управител на новото дружество е отново Иво Ангелов Иванов. По тези съображения и съдът приема за недоказано предаването на сумата от 500 000.00 лв. в заем на ревизираното лице, като не се доказва и погасяване на задължението на последното. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като по делото не се явява доказано реалното предоставяне на паричните средства на ревизираното лице по този договор за заем, който по правило е неформален, но реален договор, поради което за да се установи неговата реалност следва да се докаже именно предаването на сумата. Доколкото представените договор и разписки са частни диспозитивни документи и не се ползват с доказателствена сила, то преценени с останалите доказателства формират извод за необорване на фактическите констатации в тази част на спора. С касационната жалба е представен ревизионен акт под № 030900852 от 11.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, съставен на "Агроелит БГ" АД, дружеството, на което е предоставен заем от ревизираното лице. В мотивите на същия ревизионен акт, за който не се спори, че е влязъл в сила (адм. дело № 3100/12 г., ВАС, 8 отд.), е записано на стр. 14, че се приема като източник на финансиране на стопанската дейност на дружеството, предоставен в размер на 500 000.00 лв. заем от Иван Георгиев Иванов, изп. директор на същото, което не се оспорва в настоящото производство. В ревизионния акт е записано, че тези левове са предоставени от Иво Ангелов Иванов, съгласно договор за заем от 19.11.2007 г. Този извод от мотивите на влезлия в сила ревизионен акт, който се ползва със стабилитет, не се ползват с обвързваща сила, доколкото стабилитетът на административния акт не може да се разпростира върху факти извън предмета на ревизията. По нея е изследвано финансирането на дружеството и е признат източникът за това - паричен заем от изпълнителния му директор. В това производство не е изследван произходът на тези средства или по-точно способността на това физическо лице да ги предостави, което е направено в ревизията, в която той се явява ревизионен субект и адресат на съставения ревизионен акт. По повод на останалите доказателства, представени с касационната жалба относно способността на Иво Ангелов Иванов да предостави сума в посочения размер, то същото се явява безпредметно при недоказаност на реалното предоставяне от него на ревизираното лице с посочените в съдебното решение доказателства, коментирани и по-горе. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение