Определение № 83 от 09.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 269/2012 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. От страна на А. Б. Т. от [населено място] е подадена на 18.11.2011 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на решение №1124/13.07.2011 г. по ч.гр.д. №1930/2011 г. на ОС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу действие на ЧСИ Д.М.-Т., рег.№ 826 с р-н на действие ОС-Пловдив по изп.дело № 358/2011 по описа на същия, състоящо се в насочване на изпълнение върху несеквестируем недвижим имот чрез налагане на възбрана.Позовава се на ново обстоятелство от съществено значение за спора за спора:основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ т.о.счита, че молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1, т.1 от ГПК, но съдебното решение, чиято отмяна се иска по своя предмет не подлежи на атакуване по реда на чл.303 и следващите от ГПК, доколкото с него не се разрешава по същество правен спор, а само се потвърждава изпълнително действие на ЧСИ: извършена възбрана върху имот на молителя. Ето защо, съдът намира, че така подадената молба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което и на основание чл.307 ал.1 от ГПК