Определение № 10 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 910/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “А., гр.Пловдив срещу определение № 2501/16.09.2010г., по ч.гр.д.№ 2353/10г., с което Пловдивският окръжен съд е отменил разпореждане от 13.05.2010г. по изп.д.№ 363/10г. на ЧСИ рег.№ 757 и е намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение, изплатено от взискателя “А., което длъжникът “Н..-.” ЕООД следва да заплати от 720 лв. на 615 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената частна жалба е недопустима. Предмет на обжалване е акт на съдебния изпълнител относно разноските в изпълнителното производство, като въззивният съд е приел, че подадената жалба е допустима, тъй като не касае изпълнително действие по смисъла на чл.435 ГПК. Обжалваемият интерес, в случая, се определя единствено от размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, поради което е налице хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК. По тези съображения подадената частна касационно жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд