Определение № 520 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Б. Ч., чрез адв. Г. за отмяна на решение №260763 от 25.06.2021г. по гр. дело №07566/2018г. на Районен съд – Перник, потвърдено с решение №112/15.04.2022г., постановено по в. гр. дело №20211700500665 по описа за 2021 на ОС Перник на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК поради това, че молителката е била лишена от възможността да участва в съдебното производство поради ненадлежно представителство. Твърди, че в производството не е било надлежно удостоверено наличието на пълномощно за процесуално представителство, което прави действията на представителя невалидни и лишава страната от реална възможност да бъде изслушана и защитена. Ответниците по молбата – Р. М., Я. М. и Я. М., чрез подадения от адв. Б. писмен отговор заявяват, че същата е недопустима, тъй като е подадена след установения в закона преклузивен срок, както и изяло неоснователна, поради което молят същата да не бъде допускана до разглеждане. Молят за присъждане на разноски. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Производството за отмяна е средство за извънреден извън-инстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл.303 и 304 ГПК. От друга страна правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл.305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл.303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Ето защо при проверката за допустимост на молбата за отмяна, която Върховният касационен съд извършва по реда на чл. 307 ГПК, на първо място следва да се провери дали молбата за отмяна е подадена в срок. В разглеждания случай, с определение №1651 от 14.06.2023г., постановено по гражданско дело №4631/2022г., Върховният касационен съд, второ гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение №112/15.04.2022г. по гр. дело №665/2021г. на Пернишкия окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Пернишкия районен съд, с което, след като е признато за установено, че ищците Р. Й. М., Я. Б. М. и Я. Б. М. са собственици по правоприемство на 550/1460 ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с площ от 1864 кв.м. /идентичен с парцел *** в кв.49, с площ от 1460 кв.м., по плана на селото от 1976г./, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв.м., на основание договор за покупко-продажба и наследствено, ответниците Б. А. Ч. и А. С. Ч. са осъдени да им предадат владението върху имота на осн. чл. 108 ЗС. В молбата се твърди наличието на основанието по т.5 на чл. 303, ал.1 ГПК за отмяна, а именно, че вследствие на нарушаване на съответните правила, молителката е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Според разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в случаите по чл.303, ал.1, т.5 и т.6, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. От върнатия отрязък на съобщението, приложен на стр. 125 на въззивното дело, се установява, че молителката е узнала за въззивното решение, чиято отмяна иска, на 26.05.2022г., когато препис от същото е бил връчен на упълномощения от нея адвокат З.. В кориците на първ. дело, а именно на стр.154 от същото се намира копие на договор за правна защита и съдействие от 15.09.2020г., подписан Б. Ч. и адв. З., и заверен от последния, с предмет процесуално представителство по гр. дело №7566 по описа за 2018г. на Районен съд Перник. В текста е записано, че ако по делото, по което е представен настоящия договор, клиентът изрично не е оттеглил пълномощията си в 7 дневен срок от приключване на делото пред съдебната инстанция, се смята, че условията на договора са валидни и пред следващите инстанции. Предвид така установените договорки между страните, настоящият състав намира, че молителката е била надлежно представлявана пред въззивния съд от адв.З., на който на 26.05.2022г. е бил връчен препис от решение №112/15.04.2022г., по в.гр. дело №665 за 2021г. на ОС – Перник. Следва да се отбележи също, че на стр.22 по гр. дело №4631/2022г. по описа на ВКС се намира договор за правна помощ и съдействие, с предмет изготвяне и внасяне на касационна жалба срещу решение от 15.04.2022г. по в.гр. дело №665/2021 по описа на ОС - Перник. Договорът е сключен на 16.05.2022г. между Б. Ч. и адв. Б. З., от което също следва еднозначният извод, че към тази дата молителката Ч. вече е знаела за постановеното въззивно решение. При така установеното по делото, се налага изводът, че за молителката тримесечният преклузивен срок по чл.305 ГПК, приложим към посоченото от нея основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е започнал да тече от постановяване на определение №1651 от 14.06.2023г. по гражданско дело №4631/2022г. по описа на Върховният касационен съд, с което въззивното решение №112/15.04.2022г. по гр. дело №665/2021г. на Пернишкия окръжен съд не е допуснато касационно обжалване. Предвид което молбата, подадена на 04.08.2025г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение №112/15.04.2022г. се явява просрочена. С оглед изложеното и съобразно указанията, съдържащи се в т.9 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК, според които молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, настоящата молба следва да се остави без разглеждане. Ответниците по молбата претендират разноски, но доколкото към отговора не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар, съдът не им присъжда разноски за настоящото производство. Воден от горното и на осн. чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, І г. о.