Определение № 323 от 03.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 393/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Н. Х. Я. и П. Д. Я., с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №659 от 27.07.2012г. в частта за разноските като искането на ответната страна за присъждане на разноски се остави без уважение, евентуално -поставените в тяхна тежест такива в размер 1200лв., при условията на чл.78 ал.5 от ГПК поради прекомерност се намалят до по-нисък и справедлив размер. Насрещната страна [фирма] взема становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение №659 от 27.07.2012г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №88 от 18.01.2012г. на ПОС, постановено по в.гр.д.№ 2288/2012год. Осъдил е касаторите Н. Х. Я. и П. Д. Я. да заплатят на [фирма] сторените разноски в касационното производство в размер 1200лв. Съгласно чл. 78 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството - постановяване на определение по чл.288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение №88 от 18.01.2012г. на ПОС, постановено по в.гр.д.№ 2288/2012год., ответникът по касационната жалба има право да получи направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че същият е заплатил 1200лв. адвокатско възнаграждение. Този размер разноски е поставен в тежест на касаторите с определението на ВКС. Неоснователни са доводите на молителите, че не са налице доказателства за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Такива са депозирани по делото и са съобразени от съдебния състав при постановяване на определението по чл.288 ГПК. Въпросът дали адвокатското дружество е внесло дължимия ДДС върху договореното възнаграждение и дали счетоводната му документация е изрядна или не е ирелевантен. На следващо място в молбата по чл.248 от ГПК касаторите са направили и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е изготвяне на отговор по касационната жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено от него адвокатско възнаграждение от 1200 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството и не е договорено в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Изложеното обосновава извод, че молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,