Решение № 15581 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2010 г.

Решение № 15581 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите /правоприемник на Държавна агенция по горите/, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Ася Иванов срещу решение № 189 от 28.12.2009 г. по адм. д. № 259/2009 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите - гр. София против заповед № 28 от 03.09.2009 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Видин, с която е одобрено протоколно решение № 2А от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на с. Чупрене, с. Върбово, с. Търговище, с. Протопопинци, с. Долни Лом, с. Средогрив и с. Горни Лом, в частта за отделни имоти. Излагат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на разпоредби по ЗСПЗЗ и Закона за горите относно характера на земите от горския фонд. Смята, че съдът не се е съобразил с релевантните факти по спора относно характера на имотите и че неправилно комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е приела, че са земеделски земи оспорените имоти, които принадлежат към държавния горски фонд /ДГФ/. Касационният жалбоподател моли, да се отмени обжалваното решението. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Видин, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванов с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - кметът на Община - Чупрене, чрез пълномощника си адв. Кулаксъзова оспорва жалбата като недопустима и неоснователна с писмен отговор в съдебно заседание и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено с присъждане на разноските по делото. Заинтересованите страни - Държавно горско стопанство - Чупрене и Държавна дивечовъдна станция "Миджур", гр. Белоградчик, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че съдът правилно е приложил материалния закон и след като има влязла в сила карта на възстановена собственост, въпросът за характера на земите като гори не може да се разглежда в това производство. Предлага да се остави в сила обжалваното решение. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 189 от 28.12.2009 г. по адм. д. № 259/2009 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите - гр. София против заповед № 28 от 03.09.2009 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Видин, с която е одобрено протоколно решение № 2А от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на с. Чупрене, с. Върбово, с. Търговище, с. Протопопинци, с. Долни Лом, с. Средогрив и с. Горни Лом, в частта за отделни имоти. С решението е осъдено ЗАГ да заплати на Община - Чупрене разноски по делото в размер на 1000 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен и правилен, издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, с посочено правно и фактическо основание, като не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават волеизявлението. Съобразил е назначена комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в съответствие с определения в закона състав, която е разгледала представените й извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост /КВС/ по начин за възстановяване по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за процесните землища Решението е взето и подписано от всички членове на комисията, с едно особено мнение при спазване на изискването на мнозинство. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя земите неправилно са отразени като земеделски, след като имат характер на гори, като е съобразил, че решението на комисията е прието с оглед данните от КВС и плана за земеразделяне, които са вече окончателни и влезли в сила. Съдът е приел, че няма доказателства, че определянето на процесните имоти и части от имоти като земеделски земи е извършено в нарушение на ЗСПЗЗ, след като правилно са отразени като земеделски в КВС, която е влязла в сила и в която са отразени земеделските земи и гори. Приел е, че съгласно § 72, ла. 1 от ЗГ залесени или самозалесили се земи се включват в държавния горски фонд, когато не са собственост на физически и юридически лица или на общини със заповед на министъра на земеделието и храните след издаване на решение за промяна на предназначението от компетентния орган по Закона за опазване на земеделските земи, по предложение на председателя на ДАГ, каквото в случая не е налице. Освен това е приел, че в съответствие с чл. 13, ал. 2 от ЗГ, че включването в горския фонд на площите по ал. 1, т. 4 - гори в земеделски земи се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, каквато в случая няма. В тази връзка е приел, че заключението на лесотехническата експертиза е неотносима към производството. Обжалваното решение е правилно, не са налице твърдяните нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, както и да не съответства на материалния закон. Държавната агенция по горите /сега Изпълнителна агенция по горите е оспорила заповед № 28 от 03.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Видин, с която е одобрено протоколно решение № 2А от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на с. Чупрене, с. Върбово, с. Търговище, с. Протопопинци, с. Долни Лом, с. Средогрив и с. Горни Лом, в частта за отделни имоти в тези землища, поради това, че в тях са включени имоти, които представляват гори по смисъла на Закона за горите. Според жалбоподателя посочените имоти са гори по смисъла на Закона за горите (чл. 2) и не са земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ (чл. 2). Незаконосъобразността на обжалвания протокол се състои в това, че чрез него се дава възможност общината да стане собственик на гори от горския фонд в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. ЗСПЗЗ предвижда тази възможност в случаите, когато земеделските земи не са потърсени от техните собственици и са останали след възстановяването на правата на собствениците за временно стопанисване от общините по силата на чл. 19 от същия закон, а горите, останали след възстановяване на правата на собствениците, остават държавна собственост по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост", а съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тези разпоредби следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП), в какъвто смисъл е становището на жалбоподателя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. , картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Правилна е преценката на решаващият съд, че в конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за имотите на територията на процесните землища и имоти, както и че е налице влязла в сила КВС за земеделски и горски територии. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Правно релевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата и настоящата касационна инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". Правилна е преценката на съда, че установяването на собствеността на имотите и характера им на гори, не се извършва в производството по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а по общия исков ред. Правилно съдът е съобразил и посочил процедурите по чл. 13, ал. 2 и § 72, ал. 1 от ЗГ относно включването в горския фонд на земеделски земи, за които има влязла в сила карта на възстановената собственост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на заинтересованата страна - кмета на Община - Чупрене, чрез Община - Чупрене, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие сер. А № 076416 от 26.01.2010 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,