Определение № 1877 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2675/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5942/26.05.2023 г., подадена от К. А. А., чрез адвокат И. Т., срещу определение № 1035 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 868/2023 г. на ВКС, І г. о., с което е върната частна жалба на К. А. срещу определение № 535 от 28.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 868/2023 г. на ВКС, І г. о. За да върне частната жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК и е приел, че тя е подадена срещу необжалваем съдебен акт, предвид изчерпване инстанционния контрол с постановяването на определение № 535/28.03.2023 г. Жалбоподателката счита атакуваното от нея определение за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, свързани с предходни съдебни актове по делото - относно прекратяването на инициираното от нея исково производство, поради липса на правен интерес от търсената защита. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за допустима, но за неоснователна. Съображенията му за това са следните: Първоинстанционното исково производство е образувано по искова молба на К. А. А., като същото е прекратено, поради липса на правен интерес от иска, с определение № 416/31.01.2022 г. по гр. д. № 2038/2021 г. на Окръжен съд – Варна. Това определение е потвърдено от Апелативен съд – Варна (определение № 325/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 220/2022 г.). Въззивният акт не е допуснат до касационно обжалване с определение № 4378/15.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3913/2022 г. на ВКС, І г. о. Срещу определението на ВКС е подадена частна жалба от К. А. (вх. № 11457/16.12.2022 г.), която е върната като недопустима с определение № 88/23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3913/2022 г. на ВКС, І г. о. Последното е потвърдено с определение № 535/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 868/2023 г. на ВКС, І г. о. Настоящият съд, като взе предвид горното и съобрази разпоредбите на чл. 274 ГПК, намира, че определение № 535/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 868/2023 г. на ВКС, І г. о. не подлежи на обжалване, тъй като с него е изчерпан инстанционният контрол на определение № 88/23.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3913/2022 г. на ВКС, І г. о. В този смисъл е предвиденото с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Подадената срещу необжалваем съдебен акт жалба се явява недопустима, както е прието и в определение № 1035 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 868/2023 г. на ВКС, І г. о. Всички изложени от жалбоподателката доводи, свързани със законосъобразността на прекратяването на исковото производство, са неотносими към предмета на настоящото дело. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,