Определение № 381 от 19.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 986/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на М. Д. З. и С. Д. З., двамата от [населено място], в качеството им на наследници на починалия в хода на производството по т.д.№ 1292/2011 година ищец Д. С. З., против разпореждането на Софийски апелативен съд от 07.07.2011 год., постановено по в.гр.д.№ 1242 /2011 год., с което е отказано издаване на изпълнителен лист на осн. чл.404, т.1, пр.2 ГПК въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по горепосоченото в.гр.д.№ 1242/2011 год.. С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на постановено определение, аргументирана с разпоредбата на чл.405, ал.2 ГПК, във вр. с чл.404, ал.1 ГПК и чл.282, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По силата на чл.404, ал.1, т.1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение от момента на постановяването им, а по арг. от чл.282, ал.1 ГПК, на незабавно изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителни въззивни решения, тъй като подаването на касационна жалба срещу същите не спира изпълнението им. Следователно от разпореденото с чл.405, ал.2 ГПК, във вр. с чл.404, т.1 ГПК, според което компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение е първоинстанционният съд, разгледал делото, а въз основа на решение, подлежащо на незабавно изпълнение - съдът, който го е постановил, се налага правен извод, че в разглежданата хипотеза на невлязло в сила осъдително въззивно решение, компетентен да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист е съответният постановил същото въззивен съд. В случая това е Софийски апелативен съд, който като не е съобразил гореизложеното е постановил съдебния акт, предмет на предприетото обжалване, при наличие на сочените в частната жалба пороци, водещи до отмяната му като неправилен. Отделен в тази вр. остава въпросът за формата, в която въззивният съдебен акт е обективиран, но доколкото съдържанието му е все пак разбираемо, тя понастоящем не се явява основание за прогласяване на нищожността му. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК