Определение № 133 от 07.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1110/2016 г.

Производството е по реда на чл.43 т.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 1620/14.10.2016 г. на съдията-докладчик по нохд № 552/2016г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по искането за промяна на местната подсъдност и изпращане на делото за разглеждане от ОС - Варна. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че са налице основанията на чл.43 т.1 от НПК за изпращане на делото за разглеждането му на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира следното: Съдебното производство по нохд № 552/2016г. по описа на ОС - Русе е образувано по внесен обвинителен акт срещу Б. К. И. за престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Видно от приложението към обвинителния акт списък на лицата за призоваване, И., трима от свидетелите и двете вещи лица живеят в гр. Варна. Други девет свидетели живеят в гр. Варна и по един в гр. Девня, гр. Провадия, гр. Добрич и с. Памукчи, обл. Шумен. Принципно разпоредбата на чл.43 т.1 от НПК допуска отклонение от правилата на местната подсъдност, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд, като техният брой трябва да е „преобладаващ”, така че да не се създават затруднения за тях и за съда при разглеждане на делото. В случая живущите в района на гр. Варна незначително надвишават лицата, живущи в района на гр. Русе, поради което не би се постигнала сериозна процесуална икономия чрез разглеждане на делото от друг, равен по степен, различен от местно компетентния по чл. 36 от НПК съд. Предвид изложеното, направеното искане следва да бъде оставено без уважение. При горните съображения и на основание чл.43 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение