Определение № 142 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 130/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 27.01.2011г. по гр.д.№642/2010г. на ВКС-трето г.о., с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба от В. Т. Т. срещу разпореждане от 24.06.2010г. по гр.д.№ 80/08г. на РС Кюстендил за връщане подадената от него молба за отмяна от 25.05.2010г. и е прекратено производството пред ВКС. Жалбоподателят – В. Т. Т. моли да се отмени обжалваното определние като неправилно, като бъде разгледана по същество частната му жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната касационна жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е обжалвал разпореждане от 24.06.2010г. по гр.д.№ 80/2008г.на Кюстендилски районен съд, с което е върната подадената от него молба за отмяна от 25.05.2010г. срещу решение от 10.02.2010г. по същото гражданско дело. С обжалваното определение ВКС-трето г.о. е приел, че частната жалба е подадена след изтичане на предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК седемдневен срок за обжалване, поради което е недопустима. Съдът е приел, че седмичния срок за обжалване на разпореждането на съда за връщане на молбата за отмяна е изтекъл още през месец юли, а частната жалба е подадена на 4.10.2010г. и поради това същата като недопустима е оставена без разглеждане. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съобразно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК частната жалба следва да се подаде в седмичен срок от съобщаване на акта, който се обжалва и ако не бъде подадена в този срок на основание чл.275, ал.1, вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК същата се връща. В случая разпореждането за връщане на молбата за отмяна е съобщено лично на частния жалбоподател на 16.07.2010г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 23.07.2010г., при което частната жалба като подадена след изтичането на срока – 14.10.2010. правилно е оставена без разглеждане. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е подал частната жалба срещу разпореждането за връщане на молбата му за отмяна пред месец май, след като самото разпореждане е постановено от съда през месец юни, а частната жалба е датирана и подписана от самия него на 28.09.2010г. и е получена в съда на 04.10.2010г., както правилно е прието и в обжалваното определение на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът