Определение № 289 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК вр. с чл.251ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Т. А. от [населено място], представлявана от адв.Г.К. от АК – Б., срещу Определение №VІ-2/28.01.2014 г. постановено по възз.гр.д. № 1123/2004г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за тълкуване на влязлото в сила Решение №87/01.08.2005г. по гр.д.№ 1123/2004г. на БОС. Ответните страни по жалбата в писмен отговор поддържат становище, че атакуваното определение е правилно и следва да се потвърди. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената молба за тълкуване на решението по извършване на делбата, съдът е приел, че от една страна - то е изпълнено, а от друга, че по време на производството, въпросното дворно място не е било въведено като предмет на делбата, поради което съдът не е излагал нито мотиви, нито диспозитив по отношение на такъв спорен предмет. Определението е правилно. Съдебната теория и практика приемат, че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение /като родово употребен термин на видовете съдебни актове/, което е неясно от гледна точка на приложение на правните му последици като установително действие, изпълнителна сила, конститутивно действие, поради която неясна воля то не може да бъде реализирано. С тълкуването на един съдебен акт се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд, тълкуват се вече изразените мотиви, а не се тълкуват наново доказателствата или приложимия закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми. В конкретния случай молителката е поддържала, че съществува неяснота на решението по извършване на делбата, относно обстоятелството „представлява ли част от възложения” в неин дял недвижим имот „ и правото на собственост върху дворното място, в което е изградена жилищната сграда”. Съдът правилно е посочил, че дворното място въобще не е било предмет на делбата, поради което с решенията по допускане и извършване на същата, решаващият състав нито е обсъждал в мотивите си, нито се е произнасял с диспозитив по отношение на такъв спорен предмет. При това положение, допълнителният довод, че съдебното решение по извършване на делбата е изпълнено, поради което и на това основание тълкуване не може да се допуска, е без значение за настоящия спор. При липса на надлежно въвеждане като предмет на иска за делба и собствеността върху процесното дворно място, искането за тълкуване дали в дял на жалбоподателката е възложено и това дворно място, не намира опора в закона. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение