Определение № 250 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. „Уиз Еър Унгария“ Кфт. – Клон България обжалва определение № 21605/ 20.09.2019 г. по ч.гр.д. № 11049/ 2019 г. на Софийски градски съд. Ответниците по частната жалба Р. Р. М. и Д. Б. възразяват, че е неоснователна. Процесуалният им представител адвокат Г., претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА. С определението Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 13.03.2019 г. по ч.гр.д. № 72207/ 2018 г. на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.11.2018 г. в полза на Р. Р. М. и Д. Б. срещу „Уиз Еър Унгария“ Кфт. – Клон България. В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че актовете на въззивния съд в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. В ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС прие, че въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Проведеното нормативно тълкуване се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да приеме, че частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, е с недопустим предмет и не следва да я разглежда по същество. Осъществени са и изискванията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК. Касационният състав определя възнаграждението на адв. Г. Г. за осъщественото процесуално представителство на ответниците по недопустимата частна жалба за сумата 100.00 лв. – минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11, пр. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (приложимата редакция). При тези мотиви, съдът