Решение № 461 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 753/2009 г.

Решение № 461 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 753/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. К. К., приподписана от адв. Н срещу решение № 30 от 18.02.08 г. по в. гр. дело № 1117/08 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 912 от 5.10.07 г. по гр. дело № 558/06 г. на Великотърновския районен съд. С определение № 1* от 28.10.09 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и предявения иск - отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Й. Б. Й. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Й. Б. Й. е придобил процесния имот въз основа на валидна правна сделка-договор за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 136/97 г. Счел е за установено, че този имот е бил винаги частна собственост, не е бил отчуждаван и не е бил включван в ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Ето защо е приел, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и неправомерно е бил включен в плана за земеразделяне на землището на гр. В. Т. Постановеното въз основа на плана решение на ПК, с което процесният имот е възстановен на наследниците на Г. К. Е., не е породило правни последици. Поставените от касатора правни въпроси са относно материалноправната легитимация на страните с оглед данните по делото за земеделския характер на имота и доколко прехвърлителните сделки на праводателите на ищеца са породили целеното правно действие и процесният имот е извън обхвата на земеделската реституция. В тази насока е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение разрешение на въпроса относно правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ и приетото с приложените към изложението решения. В тях е прието, че влезлите в сила решения на поземлените комисии имат вещноправно действие по отношение на имотите, предмет на постановеното в тях възстановяване на собствеността и те са задължителни за гражданския съд, който не може да подлага на преценка наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността - решение № 33 от 3.02.99 г. по гр. дело № 461/98 г. на ВКС, 5 чл. състав и решение № 802/07 г. на ВТОС. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставения въпрос от значение за изхода на спора, на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК приема следното: При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на имот, който е възстановена земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на П. комисия. Решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посоченото решение като е длъжен да прецени дали са били налице условията за връщане на земята с решението на П. комисия за възстановяване на собствеността. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение, която е в този смисъл. По основателността на касационната жалба: По делото е установено от фактическа страна, че с нот. акт № 136/97 г. ищецът Й е закупил от праводателите си незастроено дворно място извън регулацията на гр. В. Т. от 1000 кв. м. в м. "М", представляващо парцел **** 5317 от земеустройствения план на гр. В. Т. На 13.05.98 г. му е издадено разрешение за строеж под № 172 от Община - В. Търново, у-ние"ТСУ" за изграждане на жилищна сграда в имота, а с протокол № 39 от 21.05.98 г. е определена строителна линия и ниво. С решение № 2-В от 17.12.98 г. на ПК-В. Търново е възстановено правото на собственост на ответника Г като наследник на Г. К. Е. съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. В. Т. върху имот № 0*, в който попада закупеният от ищеца с нот. акт № 136/97 г. От заключението на техническата експертиза е установено, че за територията на м. Пишмана М., са действали два плана: земеустройствения от 1961 г., по който процесният имот е част от имоти 69 и 69"а", представляващи ниви, записани на частни стопани и плана за земеразделяне землището на града, одобрен през 1998 г. Имотът не е бил включван в ТКЗС или ДЗС, нито е бил отнет от праводателите на ищеца. Поради това, че е извън регулацията на града същият попада в плана за земеразделяне. При така установените факти настоящият състав намира от правна страна следното: Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или други селскостопански организации. Според чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производството и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или др. стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации и не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни и др. съоръжения за общо ползване. В разглеждания случай с оглед данните по делото за земеделския характер на имота неизяснен е останал въпросът за статута му с оглед преценка доколко прехвърлителните сделки на праводателите на ищеца са породили целеното правно действие и процесният имот е извън обхвата на земеделската реституция. Съдът е нарушил съществена процесуална норма - чл. 157 от ГПК (отм.) като не е упражнил правомощията си да възложи допълнителна задача на вещото лице да проследи статута на процесния имот към момента на обобществяването на земята/след 1945 г./, доколко територията на м. "П" е имала земеделски или селищен характер, като се съобрази с нот. акт № 44/65 г., в който процесният имот е описан като парцел ****Х в кв. 109 по плана на вилната зона. Това нарушение представлява основание по чл. 281, т. 3 от ГПК за отмяна на обжалваното решение и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.