Определение № 18 от 15.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 22/2021 г.

Производството е по чл.274,ал.2, изр.последно ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Й. Н. против Определение № 133 от 12.11.2020г. по т.д.№ 1459/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по иск на А. Й. Н. по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожност на арбитражно решение № 249 от 29. 03. 2012 г. по арб. д. № 249/2012 г. по описа на арбитър Б. Г.. С решението А. Й. Н. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 7 444, 64 лв., ведно със законната лихва и разноски. С частната жалба се иска отмяна на определението. Не се оспорва правилността на извода, че исковата молба е предявена сред изтичането на тримесечния срок от узнаването на страната за постановеното арбитражно решение, считано от връчването на Н. на поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по арбитражното решение изпълнително дело. Частният жалбоподател възразява срещу правилността на становището, застъпено в обжалваното определение, че спазването на преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА е от значение за допустимостта и на исковете за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Поддържа се, че нищожността е най-същественият порок, който може да се релевира по реда на инстанционния контрол, чрез възражение или по исков ред - безсрочно. Позовава се на практиката на ВКС - решението по гр.д.№ 777/2011г. на 1 г.о. на ВКС и по гр.д.№ 1954/2014г. на 2 г.о. на ВКС, съгласно която, иск за нищожност на съдебно решение е допустим и когато атакуваното решение вече е било проверено по реда на инстанционния контрол. Счита, че по аргумент за по-силното основание, искът за прогласяване на нищожност на арбитражно решение е допустим независимо от изтичането на срока по чл.48 ЗМТА. Позовава се на решението по т.д.№ 2514/2017г. на 1 т.о, с което е застъпено обратно становище от мотивираното в обжалваното определение относно срока за предявяване нищожността на арбитражно решение. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на състав на ВКС за продължаване на съдопроизвоствените действия. От „Профи Кредит България“ЕООД е постъпил отговор срещу основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че на 22.07.2013г. на ищеца е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение, с приложено към нея копие на изпълнителния лист, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение, поради което считано от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок, който към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА - 17.05.2019г. е изтекъл, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността на арбитражното решение е счетен за недопустим. Като неоснователни са преценени доводите на ищеца, че защината срещу нищожни арбитражни решения може да бъде упражнена безсрочно. Обосновано е, че разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, съгласно която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение, се прилага само за съдебните решения, но не и за арбитражните решения; че редът за защитата срещу арбитражните решения е регламентиран в Закона за международния търговски арбитраж, като нормата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА за сроковете за подаване на искова молба по чл. 47 ЗМТА се отнася както за исковете за отмяна на арбитражни решения, така и за исковете за прогласяване на тяхната нищожност. Изложени са и съображения, че при отсъствие на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощията да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./, с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. Съставът на ВКС се е позовал на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конституционно дело № 15/2002 г., съгласно което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд е следващият стадий, който е факултативен. Обосновал е, че само след като защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иска по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно изменените разпоредби на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА, а в настоящия случай първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./ и поради изтекъл срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата не може да премине във втория стадий и производството по предявения иск е недопустимо. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Изцяло следва да бъдат споделени правни изводи, формирани в обжалваното определение. Глава 7 на ЗМТА не съдържа разпоредба, аналогична на чл.270,ал.2 ГПК. Отсъства основание за приложение на посочената разпоредба на процесуалния закон, тъй като специалният закон - ЗМТА регламентира специален срок за уредената в чл.47 ЗМТА защита срещу арбитражното решение и определя тримесечен преклузивен срок, чието спазване е от значение не само за допустимостта на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47,ал.1 ЗМТА, но и на исковете за признаване неговата нищожност на основанието по чл.47,ал.2 ЗМТА. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Защитата срещу арбитражното решение пред ВКС, включително и контролът за неговата действителност е допустима при предявен в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА иск по чл.47 ЗМТА, след влизане в сила на пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК. Практиката на която жалбоподателят се позовава е изолирана и изоставена /виж Определение № 313 от 12.07.2019г. по ч.т.д.№ 1558/2019г. на І т.о. на ВКС/. На насрещната страна следва да бъдат присъдени поисканите разноски за изготвянето на отговора на частната жалба от юрисконсулт. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.