Определение № 58 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2020 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от И. Н. Х. от [населено място] за отмяна на решение №1627 от 11.12.2015г., постановено по гр.д.№2154/2015г. по описа на Районен съд-Русе, ГК, Х състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на дружеството да премахне монтирания във водопроводната шахта в парцел .......... по регулационния план на западна промишлена зона – Русе втори водомер, отчитащ водоподаването към други абонати, монтиран на втория отвор за водоподаване и да запечата този отвор с бленда. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от И. Н. Х. молба за отмяна, приема следното: Постановеното от Районен съд – Русе решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 06.07.2016г. На тази дата с определение №427, постановено по гр.д.№2430/2016г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС не е допуснато касационното обжалване на решение №120/21.03.2016г. по гр.д.№106/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение №1627/11.12.2015г., постановено по гр.д.№2154/2015г. на Районен съд – Русе. С молбата е представен проект за „ПЗ и ПР на „Д.“ /в несъстоятелност/ - З. промишлена зона-гр.Русе, част: В и К, фаза ПУП, съгласуван с „Водонснабдяване и канализация“ ООД – Русе на 25.02.2003г. и одобрен със заповед №1013 от 11.04.2003г. на кмета на [община], с която е одобрено изменение на ПР и ПЗ на кв.З. промишлена зона в [населено място] за 16 броя УПИ №№ от ......... до .......... вкл., наименован от молителя като план-схема, за която молителят поддържа, че представлява ново доказателство, установяващо обстоятелство, което има значение за спора. Молителят проддържа, че от анализа на това ново доказателство му станали известни и нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а именно, че от влизане в сила на заповед №1013/11.04.2003г. е бил наличен одобрен проект за водоснабдяване на имотите на седемте търговци, подписали договора за съвместно ползване на питейна вода от 10.01.2007г., който проект елиминира площадковата водопроводна мрежа на „Д.“ /в несъстоятелност/ в частта ѝ, преминаваща през собствения му имот, като счита, че в отношенията си с тези търговци „В и К“ ООД – Русе е следвало да съобрази този проект-скица, а не да поставя нов водомер в шахтата, находяща се в неговия имот. Поддържа, че новото доказателство му е станало известно след като във връзка с негова жалба до [община], на 14.11.2019г. подал до общината искане за предоставяне на копия от документи и планове – да му бъде издадено копие от план-схемата за водоснабдяване и канализация, в отговор на което получил заверен препис от новото доказателство. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата „В и К“ ООД-Русе поддържа, че същата е недопустима като подадена след тримесечния срок, в който на молителя е станало известно новото доказателство, респ. новото обстоятелство, на което се позовава. Твърди, че молителят е разполагал с приложените към молбата за отмяна писмени доказателства, а именно със заповед №1013/11.04.2003г. и план за ПР и ПЗ, съгласуван на 25.02.2003г. от „В и К“ ООД-Русе, на първо място по причина, че представените копия са издадени още на 26.10.2017г., когато е поставена заверка върху тях от служител на [община] и от която дата според ответника е започнал да тече тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна. Освен това поддържа, че за съществуването на тези документи молителят е знаел и към 30.05.2017г., когато подал срещу дружеството нова искова молба, като в т.14 от исковата молба коментира приложените към молбата за отмяна документи, които са представени и като доказателства и са посочени под №№14, 15 и 16 в описаните приложения към исковата молба. Освен това твърди, че от разменената между страните кореспонденция става ясно, че молителят е знаел за заповедта и одобряването на плановете към нея още през 2003г. Представя копие от искова молба с вх.№21941/30.05.2017г. и молби от И. Н. Х. до кмета на [община] и до управителя на „В и К“ ООД-Русе. Действително, както твърди ответника по молбата за отмяна, в подадената от И. Н. Х. искова молба с вх.№21941/30.05.2017г., т.14, както и в молба до управителя на „В и К“ ООД – Русе с рег.№К-835/13.02.2017г., е посочено, че към заповед №1013/11.04.2003г. на кмета на [община] има проект за водоснабдяване на новообразуваните имоти, одобрен от „В и К“ ООД на 25.02.2003г., каквито характеристики има и представеното с молбата за отмяна доказателство, определено от молителя като план-схема. Това доказателство е посочено и като приложение №16 към искова молба с вх.№21941/30.05.2017г. Категоричен извод дали представеното с исковата молба през 2017г. и с молбата за отмяна писмено доказателство обаче само въз основа на твърденията на ответника по молбата и представените от него доказателства не може да бъде направен. Поради това настоящият състав приема, че за установяване на обстоятелството към кой момент молителят е разполагал с приложеното към молбата за отмяна доказателство следва да бъде изискана справка от Районен съд – Русе за доказателствата, представени от И. Н. Х. като приложения към подадената от него на 30.05.2017г. искова молба с вх.№21941, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№3976/2017г. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение