Решение № 92 от 18.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 645/2009 г.

Решение № 92 от 18.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 645/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "М" ЕООД-г. Добрич срещу въззивното решение от 27.04.09 г. по т. д. № 115/09 г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.01.09 г. по т. д. № 181/06 г. на ОС-г. Добрич в обжалваната осъдителна част. С последното е осъден касатора да предаде на "П" ЕООД-г. Добрич владението върху недвижими имоти, изброени изчерпателно в осъдителния диспозитив на решението. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е квалифицирал предявения иск като кондикционен, респ. че той черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка развива съображения, че предявеният иск е реивандикационен, обстоятелство което прави обжалваното въззивно решение процесуално недопустимо, тъй като било постановено на непредявено основание. В касационната жалба се обосновават и отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ПЗР ГПК. За да уважи иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че "М" ЕООД-г. Добрич-ответник по иска е кредитор с несъществуващо спрямо ищеца вземане, обстоятелство което го прави привиден кредитор. Ето защо необжалването на публичната продан по реда, установен в чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.) не означава, че ищецът не разполага с исков ред на защита на правото му на собственост. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК приема следното: С определение № 8/12.01.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при следните основни материално правни и процесуални въпроси от значение за изхода на спора и правилността на решението: при доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 254 ГПК (отм.) несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380- чл. 383 ГПК (отм.) процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380- чл. 383 ГПК (отм.)извън основнията, посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.) какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл. 384, ал. 2 ГПК - отм./-оригинерен или деривативен По делото безспорно е установено, че в производството по ч. г. д. № 88/03 г. на РС-г. Добрич в полза на "М" ЕООД-г. Добрич е издаден изп. лист на несъдебно изпълнително основание-запис на заповед/ЗЗ/ от 26.06.02 г. за сумата 146 287.14 лв., след което срещу длъжника "П"Е. е образувано изп. д. № 2253/02 г. на СИС при РС-г. Добрич, в производството по което с постановление за възлагане от 16.12.03 г. на ответника са били възложени процесните недвижими имоти/НИ/. Предмет на делото е претенция на ищеца за връщане собствеността и владението на процесните НИ, поради недължимост на сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е осъществено възлагането на имотите. Частична недължимост на сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е осъществено възлагането на имотите е установена с влязло в сила съдебно решение по чл. 254 ГПК (отм.) в производството по в. т. д. № 156/06 г. на АС-г. Варна по предявения частичен иск за сумата 26 287.14 лв. Както ВКС многократно е имал случаи да се произнесе съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на исковата претенция. От обстоятелствената част на исковата молба и от събраните по делото доказателства се налага извода, че предмет на делото е предявен реивандикационен, а не кондикционен иск. Процесните НИ са възложени в резултат на валидно извършена публична продан, която е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост върху НИ-арг. от чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.). Съгласно императивната разпоредба на чл. 384, ал. 3 ГПК ако възлагането не бъде обжалвано действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.) и при невнасяне на цената. В конкретния случай в рамките на 5-годишния давностен срок, считано от датата на постановлението за възлагане на процесните НИ в собственост на купувача "М" ЕООД-г. Добрич-16.12.03 г., постановлението за възлагане не е било обжалвано от "П"Е., нито последния е предявил иск за оспорване на публичната продан поради нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.) или поради неплащане на цената от купувача. Както изрично се посочва в постановлението за възлагане на процесните НИ в собственост на купувача "М" ЕООД-г. Добрич от 16.12.03 г. последният е внесъл сума в размер на 15 684 лв., с която цената на процесните НИ е надвишавала вземането по изпълнителното дело. При това положение е недопустимо обявяване на недействителност на публична продан на НИ, тъй като не са били налице предпоставките предвидени в цит. чл. 384, ал. 3 ГПК. Както се посочи тази разпоредба е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което изложеното налага извода, че извън основанията предвидени в чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.) проведена публична продан не може да бъде атакувана по исков ред, в който смисъл е и постоянната практика на ВС и ВКС. Длъжника по изпълнителното производство "П" ЕООД-г. Добрич разполага обаче с правен интерес да предяви реивандикационен иск срещу всяко лице, което се легитимира като владелец на процесните НИ. Точно такъв е иска предмет на настоящето дело и като се е произнесъл по непредявен кондикционен иск въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, обстоятелство което обосновава наличие на основанието, предвидено в чл. 281, т. 2 ГПК, за което ВКС следи служебно-срвн. т. 1 от ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГКТК на ВКС. Наличието на основанието по чл. 281, т. 2 ГПК, обуславящо процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение изключва необходимостта от излагане на мотиви относно наличие на отменителните основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Ето защо следва да бъде обезсилено въззивното решение от 27.04.09 г. по т. д. № 115/09 г. на АС-г. Варна и оставеното с него в сила първоинстанционното решение от 6.01.09 г. по т. д. № 181/06 г. на ОС-г. Добрич в обжалваната осъдителна част и делото следва да бъде върнато на ОС-Добрич за ново разглеждане в тази му част на предявеното от ищеца правно основание. При новото разглеждане на делото, предвид обстоятелството че процесните НИ са преминали преди постановяване на въззивното решение в собственост на трето лице, на което ответника ги е продал исковата молба следва да бъде оставена без движение с указание ищецът да посочи пасивно легитимирания ответник по реивандикационния иск, както и да заплати държавна такса, определена въз основа на цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК Водим от горното ВКС-ТК