Определение № 327 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8789 от 31.07.2015 г., подадена от В. П. П. чрез пълномощника й адвокат П. П. против определение № 416 от 2.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3274/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 59391 от 11.05.2015 г. против въззивно определение № 5472 от 4.03.2015 г. по ч.гр.д. № 19072/2014 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище в настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, III-то гражданско отделение е приел, че частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на частна жалба по чл.419 ГПК и на възражение по чл.414 ГПК е недопустима. Тези изводи са правилни. В т.8 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на процесуалния закон, според което заповедното производство е уредено като двуинстанционно и постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите, не подлежат на касационно обжалване. Следователно с частната касационна жалба е атакуван влязъл в сила съдебен акт, поради което същата правилно е оставена без разглеждане. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение