Решение № 1786 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. К., срещу Решение № 7654/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1607/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по жалба на Р. Д. Н., гражданин на Сирия, е отменено Решение № 3849/07.07.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, и преписката е изпратена на Председателя на Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата на Р. Д. Н., гражданин на Сирия във връзка с предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение аргументира необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи наличието на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 75, ал. 1 от ЗУБ. Настоява, че представянето на Свидетелството за съдимост, издаденото Министерството на вътрешните работи на Сирийската арабска република – отдел за вътрешна сигурност, служба криминално досие, № 005416 от 28.05.2025 г. едва в хода на съдебния процес е „твърде късно“ и без да е обосновано представянето му едва на тази фаза на процеса, поради което и не следва да се кредитира, още повече при данните за противоречията в бежанската му история. Изтъква наличие на фактически и правни констатации в оспорения акт, кореспондиращи с доказателствата по делото, които обуславят извод за липса на предвидените в чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, което не е съобразено от съда. Представя писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго – по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът – Р. Д. Н., лично и чрез адв. Лютфиева, по аргументи, изложени в проведеното открито съдебно заседание, въз основа и на ангажирани писмени доказателства, моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Отделно от това настоява и че в случая са на лице основанията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Хасково е било Решение № 3849/07.07.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на Р. Д. Н., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Процесното решение е издадено в изпълнение на влязлото в сила Решение № 3808 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 806/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, поради което и предмет на развилото се административно производство е единствено и само въпросът относно изпълнението на изискванията на чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ за хуманитарен статут на чуждия гражданин. Прието е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Сирия и са цитирани различни източници на информация. След като не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, Административен съд – Хасково е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал, и след като въз основа на приобщения към доказателствения материал заверен препис от Свидетелство за съдимост от 28.05.2025 г., издадено от Министерството на вътрешните работи на Сирийска Арабска Република, е установил че чужденецът е осъден задочно от действащите власти в Сирия на 15 години лишаване от свобода по политически причини – за принадлежност към партията на[ БААС ]и подкрепа на режима на Башар Асад, е приел, че актът е издаден в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Съставът на Административен съд – Хасково се е мотивирал с обстоятелството, че въпросната влязла в сила присъда представлява акт на политическо преследване, който сам по себе си е основание да се приеме наличие на реален риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, както и лишаване от свобода при нечовешки условия, в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ и чл. 15, букви „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Предвид изложеното и факта, че Р. Д. Н., вече е бил подложен на репресивни действия от страна на сирийската държавна властта през 2014 г., е прието, че връщането на чужденеца в Сирийската арабска република би го поставило под реална заплаха от изпълнение на наложеното наказание и последващи преследвания по политически причини. Това доказателства, представено в хода на съдебния процес, доколкото не е било известно и обсъдено при постановяване на Решението на Председателя на ДАБ следва да бъде взето предвид при извършване на фактическата и правна преценка по чл. 9 ЗУБ. По тези съображения жалбата е приета за основателна, респ. преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган с указания „да прецени наличието на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, респективно да обсъди евентуалното предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя“. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма, приложимата процедура и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. На следващо място следва изрично да се подчертае, че предмет на настоящия правен спор не е предоставянето на статут на бежанец на основанията по чл. 8 от ЗУБ, поради което и изложените в тази насока съображения на процесуалния представител на оспорващия не следва да бъдат обсъждани. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия законов текст, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Константна е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 с. з., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Няма никакви процесуални пречки ангажирането на доказателствата за изпълнение на някой от така очертаните фактически състави на приложимото правило да бъде сторено в хода на съдебния процес и да бъдат взети предвид от съда, вкл. и по аргумент от нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Това важи още повече, в производствата по повод оспорване актовете по ЗУБ, в които засегнатите лица са в твърде уязвимо положение и следва да бъдат отчитани и трудностите, пред които са изправени за снабдяването с необходимите писмени доказателства. Поради което е съображенията на касатора, че това писмено доказателство не следвало да бъде кредитирано, предвид късното му ангажиране, не следва да бъдат споделени. В обобщение въпреки, че това доказателство не е било представено в хода на административното производство, първостепенния съд правилно го е приел за допустимо и относимо към предмета на спора. Относно преценката на доказателствената му стойност (в каквато насока всъщност са основните оплаквания на Председателя на ДАБ), следва да се подчертае че се касае до официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, който не е бил оспорен от ответника, ползващ се с придадената му материална доказателствена сила. Отделно от това и пред настоящата инстанция се представи заверен препис от Справка за дело изх. № 8524/2025 г. от 15.12.2025 г. на Министерство на правосъдието, Съдебна палата Дамаск, Първи наказателен състав, издадена от съдия И. Х., ръководител на Първа наказателна колегия в Дамаск, видно от която е, че след справка по дело с основен номер 909 от 2025 г. се установи, че прокуратурата в Дамаск е внесла обвинителен акт № 764 от 06.01.2025 г. срещу обвиняемия Р. Д., син на Назих, име на майка: Икрам, роден в Джайруд на [дата] за престъпление: членството му в партия [заличен текст], принадлежаща на режима на Асад, за което е осъден на затвор за срок от петнадесет години на дата 04.04.2025 г. Правилно съставът на Административен съд – Хасково е приел, че посочените писмени доказателства подлежат на обсъждане при извършване на преценка на достоверността на бежанската история за установяване на обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ. Разбира се при съмнение относно автентичността на посочените документи административния орган няма пречка да осъществи необходимите проверки. Доколкото чл. 75, ал. 1 ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, представените документи следва да бъдат проверени и обсъдени от този орган, както с оглед доказателствената им сила, така и с оглед значението им за релевантните факти и обстоятелства, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещият закрила чужденец и дали същият би могъл да бъде обект на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), дали обуславят други причини от хуманитарен характер, ако се завърне в държавата му по произход, при преценка на вида и характера на наложените наказания, и съотнесени с бежанската история. Всички останали аргументи, изложени в касационната жалба и поддържани в хода на процеса от процесуалния представител на Председателя на ДАБ, относно ситуацията в Сирия, не следва да бъдат обсъждани, доколкото не това са фактите, мотивирали съда да постанови обжалвания правен резултат. По изложените съображения решението на съда, като правилно и нестрадащо от релевираните от касатора пороци в обхвата на чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,