Определение № 220 от 23.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 43/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. Х. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 49 от 09.11.2021 г. по т. д. № 363/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният от „Хеда“ ЕООД, [населено място] срещу „Реал инвест финанс” ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен сключеният между двете дружества договор от 28.09.2018 г., обективиран в нотариален акт (рег. № 26823 от същата дата в АВ), за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение. Молителката поддържа (с оглед молба-уточнение вх. № 25762 от 03.11.2022 г.), че е налице основанието по чл. 304 ГПК за отмяна на посоченото решение, тъй като е следвало да бъде конституирана като страна в производството, по което то е постановено, предвид качеството й на задължително необходим другар на ответника „Реал инвест финанс“ ЕООД. Твърди, че другарството произтича от правото й на собственост върху имота, предмет на прогласения за нищожен договор (придобит от нея на 08.11.2019 г. заедно с лицето З. Х. Т.) и от обстоятелството, че като частен правоприемник на ответника по уважения иск е обвързана от силата на пресъдено нещо на атакуваното решение. Ответникът – „Хеда“ ЕООД, [населено място] – счита молбата за недопустима поради отсъствие на предпоставките по чл. 304 ГПК и поради подаването й извън установения в закона срок, съображения за което е изложил в писмен отговор от 21.12.2022 г. Ответникът – „Реал инвест финанс” ЕООД, [населено място] – не заявява становище по молбата за отмяна. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязло в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът на тези лица е очертан изрично в самата разпоредба на чл. 304 ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК. Последната урежда института на необходимото другарство – задължително и факултативно, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които, като носители на правото на иск относно спорното правоотношение, е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари. При необходимото другарство делата на другарите трябва да се отнасят до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. По отношение на молителката това изискване не е налице. Същата няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора между настоящите ответници, с който е прехвърлен процесният имот. Доколкото не е страна по това правоотношение, тя не е пасивно легитимирана да участва като страна и по съдебното производство, свързано с него. Неоснователно е и твърдението на молителката, че е обвързана от силата на пресъдено нещо на атакуваното решение, тъй като е правоприемник на ответника по уважения с него иск. Безспорно, решението има сила и за правоприемниците на страните (чл. 298, ал. 2 ГПК). Посочената разпоредба визира обаче правоприемство в правните последици на приключил съдебен процес, т. е. правоприемство, настъпило след като е постановено решението и е формирана силата на пресъдено нещо, а не предхождащо го правоприемство, на каквото се позовава молителката. С оглед недопустимостта на молбата за отмяна поради липса на легитимация, не следва да бъде обсъждано възражението на ответника за подаването й извън законоустановения срок. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК