Определение № 297 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5042/2014 г.

Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № І-33-24/08.03.2012 г., постановено от Софийски районен съд, 33 състав, по гр.д.№ 9429/2011 г. Ответникът по молбата не е взел становище. Настоящия състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима, по следните съображения: С влязлото в сила решение на СРС, след постановяването на решението на СГС във въззивното производство, съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на сума по отношение на ответника, както и по насрещен иск на ответника, за осъждане на ищцата да заплати на ищеца по насрещния иск [фирма] сума за незаплатена топлинна енергия. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК за отмяна на посоченото по-горе решение. Ново обстоятелство, сочено от молителя е, „издаване на решение по единия иск, без да решил другия и това второ решение се явява ново обстоятелство”. Молителят определено сочи предявяването на насрещен иск като ново обстоятелство, като твърди, че този факт е от съществено значение за изхода на спора по делото и не е могло да бъде известно при решаване на спора /вероятно визирайки предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК/. Предявяването на насрещен иск не е ново обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като възникването на това обстоятелство не е обективира развитие или съществуване на материалноправни отношения между страните по спора, а е процесуално действие на страната – ответник, допустима от процесуалния закон, още повече, че това обстоятелство не може да се счете и за ново, по смисъла на чл.303 ГПК, доколкото е настъпило в хода на процеса, участие в който е взела и страната – молител в настоящото производство. Постановяването на решение по приетия за разглеждане насрещен иск не би могло да обоснове и наличието на две противоречиви решения по едно и също спорно правоотношение, доколкото макар и да произтичат от едно правоотношение, търсената защита е различна, допустима от закона. В тази насока не се сочат относими към основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК доводи. Останалите твърдения на молителя в производството по отмяна на влязлото в сила решение, касаят спора по същество и се цели пререшаването му, но не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила решение. Доколкото не се сочат относими към производството по отмяна на влязло в сила решение основания, то молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия