Решение № 445 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 9/2012 г.

Решение № 445 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 9/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. В. С. М. е подал касационна жалба срещу решение от 6.07.2012 г. по гр. д. № 5781 по описа на Софийски градски съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 1-13-55 от 2.12.2009 г. на Софийски районен съд, 40 състав по гр. д. № 7989 от 2006 г. и са отхвърлени предявените в обективно съединение искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания в предметното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 574 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 9 от 2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение по касационната жалба на В. С. М. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като поставя следните материално правни въпроси: кога и с какъв акт е завършена реституционната процедура по чл. 14, ал. 1, т. 1 ГПК и относно пределите на оспорване на земеделската реституция в производството по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД и по чл. 108 ЗС Ответницата А. Х. Т. е подала възражение срещу касационната жалба в което излага своето становище по направените в нея касационни оплаквания както и аргументите си за недопускане на касационна проверка на решението. Ответниците Е. Б. Н., А. А. Н., Г. Б. Л., Т. С. Л., И. М. Я., Г. Г. Л. и К. А. Я. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, в едномесечният срок, определен в ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от В. С. М. против Е. Б. Н., А. А. Н., Г. Б. Л., Т. С. Л., И. М. Я., Г. Г. Л., К. А. Я. и А. Х. Т. в обективно съединение искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. Основния спорен въпрос е дали В. С. А. се легитимира като собственик на терен от 768 кв. м., включващ части от два поземлени имота, а именно: от ПИ ...-.... кв. м. и 1 кв. м. от ПИ... по неодобрения кадастрален план от.... г. за [населено място] с представеното нотариално завещание №... по н.д. № ... от.... г. от починалият на...... г.му дядо М. С. Н. и решение за възстановяване на земеделска земя в реални граници №.... от..... г. на ОСЗГ "П." към което не е приложена скица. В това решение имота е индивидуализиран като част -767 кв. м. от им. пл. №...., м. "Б.", [населено място], нанесен в кадастрални листи №..-....- Г и..-..-...- В. Представен е и проект за изменение на кадастрален план / стр....Ч... от гр.д. № 7989 от 2006 г./. С решение № 1031 от 12.12.2006 г. на АС, [населено място] по ад.д. № 492 от 2007 г. е постановено издаване на скица към този индивидуален административен акт. Безспорно е, че В. М. се ползва от нотариалното завещание, направено от дядо му М. Н./ у-ние за наследници № К...... / и внася през 1957 г. в ТКЗС а през 1992 г. го заявява за земеделска реституция. Част от този имот, впоследствие заснет като им. пл. №... с площ от 768 кв. м. по реда на З. е бил предоставен на Г. Л. и Е. Л. / н.а. №..,.., н.д. №..../.... г. /. Тази част не е била застроена и не е била предмет на разпоредителни сделки- заключение на в.л. Е. П. Ц. Приложена е новелата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и земеделската земя е възстановена по реда на ЗСПЗЗ в лицето на В. М., който твърди че е собственика, който я е внесъл в ТКЗС. Независимо от това наследниците на Л. - Е. Н., А. Н., Г. Л. и Т. Л. са продали на ответниците И. Я. и Г. Л. реални части от земеделска земя, включваща и спорния терен - н. а..., т...., рег. №...., н.д. №... от..... . г. Те са се позовали на придобивна давност, която обаче по силата на чл.2, ал. 3 ЗВСОНИ е изключена като придобивен способ за земи, които подлежат на възстановяване на ЗСПЗЗ. Купувачите от своя страна продават на А. Х. Т. този имот с н.а. №.., т...., рег. №..., н.д. №... от.... г. Ответниците оспорват иска, поддържайки, че с н. а. №..., т...., н.д. № ... от.... г. по замяна от Т. Комисия Е. Б. Л./ Н. /, А. А. Н., Г. Б. Л. и Т. С. Л. са получили процесният имот. Въззивният съд е счел, че ищеца не установява правото си на собственост, тъй като решение №... от..... г. на ОСЗГ не е било придружено от скица, поради което предявеният установителен иск за собственост и осъдителният иск по чл. 108 ЗС са неоснователни. Намерил е, че исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД също са неоснователни защото касатора - ищец не е установил при сключването на сделката с последния собственик А. Т. да е налице противоречие със закона, заобикаляне на закона и невъзможен предмет. Този извод е правилен, тъй като прехвърлянето на чужд имот не представлява нищожна сделка. Решението в тази част следва да се остави в сила. Решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК е неправилно, защото е постановено при неразяснена фактическа обстановка. Действително решението на ОСЗГ, което не е придружено със скица, която го индивидуализира не поражда конститутивно действие понеже липсва определен, уточнен обект на собственост. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ само влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В случая обаче от проведеното административно производство и постановеното решение № 1031 от 12.12.2006 г. на АС, [населено място] по ад. д. № 492 от 2007 г. за издаване на скица става ясно, че такава е била изготвена при произнасянето на административният акт - посочен е номер № 844- от 26.01.1999 г., но административният орган не я е предоставил на правоимащия. Следователно самата административна процедура е финализирана, но по независещи от страната причини касатора не може да я удостовери и да представи задължителната скица. И първостепенният и въззивният съд са съдействали на страната за изясняване на делото от фактическа страна и са изискали служебно скица /съдебно заседание 28.09.2010 г. СГС/, която придружава решението за възстановяване на земеделския терен съгласно чл. 7, ал. 1, пр. последно ГПК. Възложили са изготвянето на скица от тройната експертиза, която е ползвала тази, която е посочена в решението на ОСЗГ. На л. 201 от делото пред РС е представена скица върху която е уточнена частта ограничена от буквите АБВГА с площ от 767 кв. м., която е спорна, възстановена в полза на ищеца и се припокрива с терена, който е бил предоставен на ответниците по замяна от Комисията по Т. Следователно съдилищата е следвало да пристъпят към изследване на собствеността на праводателя на ищеца, което те не са сторили защото са сметнали, че процедурата по ЗСПЗЗ не е финализирана. Настоящия състав намира, че е налице земеделска реституция, но следва да бъде установено и дали праводателя на ищеца е бил собственик като се изложат мотиви и в тази насока. Налагат се допълнителни процесуални действия, което задължава делото да бъде върнато на друг състав на Софийски градски съд. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.