Определение № 362 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. Г. З. от гр.Златица, чрез процесуален представител адв. И.Склифова, против определение № 1063/11.09.2024 г., постановено по адм. д. № 829/2024 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като счита, че е отстранил указаните от първоинстанционния съд нередовности и потвърждава посочените от него ответници по трите предявени иска, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният административен съд, Трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по искова молба депозирана от Н. Г. З. от гр.Златица, чрез адв. И.Склифова против Второ РУ към ОДМВР-Благоевград, с която ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., произтичащи от отменена по съдебен ред Заповед за задържане от 19.04.2023 г., от отменена по съдебен ред Заповед за ПАМ № 254, наложена на 19.04.2023 г. и отменена Заповед за ПАМ №253 от същата дата. С разпореждане № 1484/23.07.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като нередовна - неотговаряща на изискванията на чл.127 т. 2, т.4 и т. 5 от ГПК и е указал на ищеца да конкретизира от кои незаконосъобразни действия, на кой ответник е претърпял посочените неимуществени вреди, за всеки от които посочи размер; да внесе яснота претендираната сума от 5 000 лв. сумарна ли е, и изобщо от кой точно отменен административен акт е последица; да посочи кой е ответник по предявените искове, като съобрази, че отговорността по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди е на юридическо лице и да внесе Д.Т. от 10 лв. за всеки от съединените искове, след като обоснове и разграничи същите. На 05.08.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал уточняваща молба, като посочил, че предявява три иска: първи иск - от отменена Заповед за задържане с рег.№ 244з-17/19.04.2024 г., издадена от Второ РУ на МВР-Благоевград, с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1666,66 лв.; втори иск - от отменена с влязло в сила решение Заповед за ПАМ № 254/19.04.2023 г. /без да се сочи издателя й/, с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1666,66 лв. и трети иск - от отменена с влязло в сила решение Заповед за ПАМ № 253 /19.04.2023 г., издадена от сектор ПП - ОДМВР-Благоевград, с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1666,66 лв.. Към уточняваща молба приложил квитанции за внесена държавна такса по 10 лв. за всеки от трите иска. С разпореждане № 1588/07.08.2024 г. съдът повторно оставил без движение исковата молба, като указал на ищеца, че не е ясно кой е надлежен ответник по всеки от предявените искове, както и че при посочване на надлежните ответници следва се съобрази Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. - т.6. С молба от 19.08.2024 г. ищецът уточнил, че Заповед за задържане с рег.№ 244з-17/19.04.2024 г., е издадена от В. М. К., на длъжност „младши автоконтрольор“ във Второ РУ към ОД на МВР-Благоевград; че Заповед за ПАМ № 254/19.04.2023 г. е издадена от младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед на директора на ОДМВР-Благоевград и че Заповед за ПАМ № 253 /19.04.2023 г. е издадена от А. Н. К. - младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР-Благоевград. Поради неотстраняване на констатираните нередовности, съдът с обжалваното определение върнал исковата молба на Н. Г. З. и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 205, ал.1 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според ал. 2 на същия текст от закона, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал.1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му предоставя възможност в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовността и да заяви дали поддържа иска срещу първоначално сочения ответник. При неизпълнение указанията на съда в срока, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба. В случая ищецът в предоставения му от съда законов срок не е изправил допуснатите в исковата молба нередовности да насочи исковете си срещу надлежни ответници /посочените издатели на отменените административни актове не отговарят на това изискване/, с оглед на което съдът правилно и законосъобразно е върнал исковата молба. Предвид изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 235 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение