Решение № 5509 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2017 г.

Решение № 5509 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура Б., подаден от прокурор в тази прокуратура, срещу решение № 28/11.01.2017 г., постановено по адм. дело № 449/2016 г. по описа на Административен съд Б.. В протеста се излагат доводи за неправилността му, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора с което се обяви нищожността на оспореното пред съда решение на Общински съвет Б.. Ответникът - Общински съвет Б. чрез процесуалния си представител адвокат Тошев взема становище за неоснователност на протеста и правилност на обжалваното решение. Ответникът - "Т. М." АД, чрез процесуалния си представител адвокат Алексиев взема мотивирано становище за неоснователност на протеста и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест и правилност на обжалваното решение. Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Б. против Решение № 273 по Протокол № 8/30.05.2012 г. на Общински съвет Б. за обявяването му за нищожно в частта по т. III и т. IV. С т. I и т. II от решението се отреждат петна върху терени общинска собственост за поставянето на преместваеми обекти с предназначение - продажба на тютюневи изделия, вестници, списания и пакетирани захарни изделия. С атакуваната пред съда т. III от решението общинският съвет задължава "Б.-Т." ЕАД: да изработи за своя сметка преместваемите обекти /павилиони/ и монтира същите в имотите, публична общинска собственост, одобрени по т. 1; да заплати всички дължими суми и такси по издаване на разрешенията за поставяне; да съгласува всяка една одобрена схема за поставяне с експлоатационните дружества, поддържащи подземния кадастър; да съгласува схемите с Областна дирекция за безопасност на храните; да облагороди пространството около всеки един преместваем обект и да го поддържа в добър външен вид; да постави логото на О. Б. на видно място на всеки обект. Със същата точка е определен срок за поставяне на преместваемите обекти, след който те преминават в собственост на О. Б.. С т. IV общинският съвет упълномощава кмета на общината да предприеме всички действия по сключване на договор с "Б.-Т." ЕАД по т. I до т. III от решението. От правна страна решение № 273 на Общински съвет Б. се основава на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен протеста на прокурор при Окръжна прокуратура - Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение приложението на закона е приел, че макар и да е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗОбС, изискваща провеждане на публична състезателна процедура, същото не води до нищожност на решението в протестираната му част, след като актът е издаден от компетентен орган и на законно основание - чл. 14, ал. 7 ЗОбС . Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Правилно е прието в обжалваното решение, че протестираното пред него решение на Общински съвет Б., като основаващо се на тази разпоредба е взето от компетентен орган, като акт на управление, тъй като с него се предвижда ползването на имоти, публична общинска собственост от търговско дружество, чрез задължаването му да монтира преместваеми обекти /павилиони/ върху тях. Неправилно обаче съдът е приел, че актът не е нищожен, тъй като е издаден на законово основание - чл. 14, ал. 2 ЗОбС и не е налице пълна липса на условията /предпоставките/ на приложимата правна норма. Предоставените от чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА правомощия на общинския съвет могат да бъдат осъществени единствено и само по реда и при условията, визирани в специалните закони, с оглед вида на общинското имущество. Управлението на имотите и вещите общинска собственост е подробно регламентирано в глава втора от ЗОбС при спазване на задължението произтичащо от чл. 11, ал. 1 от с. з. - в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В случая решението на общинския съвет не се основава на конкретни разпоредби от тази глава, в изпълнение на които да е прието. Тази на чл. 8, ал. 1 ЗОбС, посочена като правно основание за приемането му, според която управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет е обща, а не извежда конкретни условия и ред, при което правото на управление да е упражнено. Общинският съвет е предоставил право на ползване на имоти - публична общинска собственост, чрез монтиране върху тях на преместваеми обекти /павилиони/, каквато форма на предоставяне на права ЗОбС не предвижда. Следователно актът в оспорената му част е изцяло лишен от законно основание и като такъв се явява нищожен. Неоснователно е твърдяното в хода на делото и прието от първоинстанционния съд, че преценка дали обжалваният административен акт е нищожен следва да се извърши с оглед приложението на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Т. разпоредба визира възможността свободни имоти или части от тях, публична общинска собственост, да бъдат отдавани под наем, по предвиден ред. Както бе посочено обаче, с обжалваното решение не се предоставя общинска собственост срещу наем, а същата се ограничава недопустимо чрез задължение за поставяне на преместваеми обекти. Предвид изложеното, като е приел, че в оспорената му част административният акт е валиден и законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваното решение бъде обявено за нищожно в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение