Определение № 4122 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 14227/27.06.2022 г., с която е обжалвано определение № 1540 от 10.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1355/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на КПКОНПИ срещу определение № 260347/15.09.2020 г. по гр.д. № 270/2009 г. по описа на ГС София, постановено в производство по чл. 248 ГПК и е обезсилено определение № 260721/10.01.2022 г. по гр.д. № 270/2009 г. по описа на ГС София. Жалбоподателят КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да се отмени. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответната страна в производството Е. Ц. В., В. К. В. и Ц. В. В., които чрез процесуалния си представител, в писмено становище излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С определение от 15.09.2020г. по гр.д.№270/2009г. ГС София е допълнил решение от 11.01.2019г. по гр.д.№270/2009г. на ГС София като е осъдил КПКОНПИ да заплати на ответниците по иска разноски по делото. С определение от07.12.2020г. ГС София е допуснал поправка на очевидна фастическа грешка в определението от 15.09.2020г., като е посочил, че решението следва да се счита постановено с дата 11.01.2012г., а не 11.01.2019г. Тези определения са били обжалвани с частни жалби от КПКОНПИ. С определение № 1230/12.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1057/2021 г. АС София е потвърдил определенията на ГС София. Въззивното определение е било обжалвано и с определение № 60317 от 18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3676/2021 г. по описа на ВКС е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх.№ 8968 от 28.05.2021 г. на КПКОНПИ срещу определение № 1230/12.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1057/2021 г. на АС - София, тъй като е депозирана извън предвидения в чл. 275, ал.2 ГПК преклузивен срок. С определение № 60401 от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4614/2021 г. е потвърдено определение № 60317/18.10.2021 година на Върховния касационен съд, постановено по ч. гр. д. № 3676/2021 година, поради което определение № 260347/15.09.2020 г. по гр.д. № 270/2009 г. по описа на ГС София е влязло в законна сила. За да постанови своето определение и остави без разглеждане частната жалба против определение № 260347/15.09.2020 г. по гр.д. № 270/2009 г. по описа на ГС София постановено в производство по чл. 248 ГПК съставът на Апелативен съд – София е приел, че определението след като е било обжалвано пред друг състав на АС – София, който със свое определение № 1230/12.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1057/2021 г. го е потвърдил, е влязло в сила. АС София е констатирал, че с определение от 10.01.2022г. по гр.д.№270/2009г. ГС София повторно е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 15.09.2020г. като е постановил, че решението следва да се счита постановено с дата 11.01.2012г., а не 11.01.2019г., поради което го е обезсилил. При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. В случая правилно въззивният съд е оставил без разглеждане повторно подадената частна жалба с вх.№749/09.02.2022г. против влязлото в сила определение от 15.09.2020г. по гр.д.№279/2009г. на ГС София, тъй като разглеждането на същата по същество е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.299,ал.1 ГПК. С въззивното определение правилно е обезсилено определение № 260721/10.01.2022 г. по гр.д. № 270/2009 г. по описа на ГС София постановено в производство по чл. 247 ГПК, тъй като допуснатата очевидна фактическа грешка вече е била поправена с определение от 07.1.2020г. по гр.д.№270/2009г. на ГС София, което също е влязло в сила след като е било потвърдено с определение № 1230/12.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1057/2021 г. на АС – София. Въззивният съд правилно е приел, че определението от 10.01.2022 г. е недопустимо и го е обезсилил. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение на АС – София следва да бъде потвърдено. На ответниците по жалба не следва да се присъждат разноски за тази инстанция,тъй като не са поискани и не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения съдът: