Определение № 60202 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх. № 261/18 1.21 г, подадена от Н. Т. Ц. от [населено място] срещу определение № 331/10.12.2020 г, постановено по ч.гр.дело № 343/20 г на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260182/29.9.20 г по в.гр.дело№ 26/20 на Окръжен съд-Плевен. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на атакуваното определение.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.неговата отмяна и връщане на делото за администриране на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба „Топлофикация-Плевен“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че подадената жалба е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК, тъй като цената на предявените искове е под 5 000 лв.Респективно, счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа частната жалба и данните по делото намира следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на предявените искове за установяване на парично вземане в размер на 420, 45 лв-главница за потребена топлинна енергия и в размер на 46,42 лв лихва за забава са под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 вр.ал.3 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. При това положение подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът дължи на ответника разноски в размер на 100 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,