Определение № 3621 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2043/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 61/16.04.2024г. по гр. дело № 2082/2023г. по описа на ВКС, IV ГО за връщане като просрочена на частната жалба на С. Г. П. срещу определение № 4039/14.12.2023г. по същото дело за оставената с него без разглеждане касационна жалба срещу въззивното решение. Разпореждането се обжалва от С. П. с искане за отмяна. Предходният състав на Върховния касационен съд правилно е приел, че на 17.01.2024 г. на жалбоподателя чрез неговия адв. Х. надлежно е връчен препис от определението за оставената без разглеждане касационна жалба. От представената разпечатка от електронната поща на адв. Х. се установява, че на 24.01.2024 г. от неговия адрес е изпратена частна жалба до Върховния касационен съд. От служебната справка на електронната поща на ВКС се установява обаче, че от адв. Х. има постъпили пет електронни писма през 2019 г. и 2020 г., но не и на 24.01.2024 г. В правилното приложение на 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК предходният състав е върнал като просрочена частната жалба от 21.02.2024 г., която адв. Х. е подал в писмена форма в деловодството на Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът