Определение № 70 от 14.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 788/2013 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод определение от 4.04.2013 г. на Великотърновския районен съд по н. а. х. д. № 432/2013 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че ако критерият е местонахождението на домейна, компетентен да разгледа делото би бил Великотърновският районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 22.02.2013 г. по н. а. х. д. № 1313/2013 г. съдията-докладчик от Софийския районен съд е изпратил делото, образувано по жалба на [фирма] – гр.Велико Търново за разглеждане на Великотърновския районен съд, мотивирайки се, че наказателното постановление е издадено по отношение на юридическо лице, чието седалище и адрес на управление са в гр.Велико Търново. С определение от 4.04.2013 г. Великотърновският районен съд е прекратил съдебното производство и е повдигнал спора за подсъдност, тъй като е направил заключение, че нарушението е извършено в гр.София. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд е Софийският районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление може да се обжалва пред районния съд в района, на който е извършено или довършено нарушението. Според обстоятелствената част на наказателното постановление № К-15704 от 18.12.2012 г. на Комисията за защита на потребителите е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 3 от Закона за електронните търговия, тъй като на електронен адрес, вписан в регистъра по чл. 6, ал. 2 от същия закон е било изпратено непоискано търговско съобщение от електронен адрес, указващ на офис в гр.София, на който упражнява дейност доставчикът на услугата [фирма] – гр.София. По изложените съображения, Върховният касационен съд