Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №299475 от 10.08.2022 г. на адвокат В. Т. П. като пълномощник на С. С. К., срещу определение от 18.07.2022 г. по гр. дело №4/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение №261522 от 04.05.2022 г. по в. гр. дело № 4/2021 г. на Софийския градски съд в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът „345“ ООД, със съдебен адрес – [населено място], оспорва частната жалба. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че с решение №261522 от 04.05.2022 г. по в. гр. дело № 4/2021 г. на Софийския градски съд „345“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал 1 ГПК и чл 38, ал. 2 от ЗА на адвокат В. Т. П. - личен номер по Единен регистър на адвокатите: [ЕГН], [населено място], 1 638,14 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция като е съобразено направеното по делото възражение за прекомерност и не са налице предпоставките за изменение на решението. Неправилно е прието, че молбата за изменение на решението е неоснователна. Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В разглеждания случай обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е 34 000 лв. относно иска за обезщетение за неимуществени вреди и 1711.05 лв. относно иска за обезщетение за имуществени вреди. Общо стойността на минималните възнаграждения е 1899.77 лв. Ето защо съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция на адвокат В. Т. П. като пълномощник на С. С. К. трябва да бъдат присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 261.63 лв. или общо 1899.77 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.