Определение № 188 от 07.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 388/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на директора на ТД на НАП София срещу определение № 4064 от 06.12.2019 г. по в.ч.гр.д. №5901/2019 на САС-9- ти с-в, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 2178 от 15.05.2019 г. на ОС-Благоевград, с което е допуснато обезпечение на предявения от ,.КТБ"-АД /Н/ иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич "-ЕООД и „Подгорие 2013"-ООД чрез налагане на запор до размера на цената на иска от 500 000 лева върху вземането на „Подгорие 2013"-ООД към „БК и РЗ Оранжерии Петрич"-ЕООД /Н/ в производството по принудително събиране на публични вземания по изп.д. № [ЕГН]/2015 по описа на ТД на НАП офис Благоевград, образувано срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич"-ЕООД /Н/. Обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция от ищеца в размер на 9 900 лева. Въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед. Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответната страна “КТБ“АД представлявана от двамата синдици в писмен отговор счита ЧЖ за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частна жалба е допустима като подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на НАП срещу определение № 2178 от 15.05.2019 г. на ОС-Благоевград, съставът на САС е изложил следните съображения: Частната жалба срещу определение № 2178 от 15.05.2019 г. на ОС-Благоевград е НЕДОПУСТИМА за разглеждане, тъй като НАП не е легитимиран да обжалва определението по допускане на обезпечението. Съгласно задължителните указания, дадени в т.6 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№6/2013, легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. НАП твърди, че е кредитор с публични вземания по отношение на „БК и РЗ Оранжерии Петрич"-ЕООД и „Подгорие 2013"-ООД. С допуснатото обезпечение БлОС е наложил запор върху вземането на „Подгорие 2013"-ООД към „БК и РЗ Оранжерии Петрич"-ЕООД /Н/ в производството по принудително събиране на публични вземания по изп.д. № [ЕГН]/2015 по описа на ТД на НАП. Това изпълнително дело е образувано по ДОПК за събиране на публичните задължения на „БК и РЗ Оранжерии Петрич"-ЕООД. По делото е присъединен като взискател на основание чл.194,ал.1 ДОПК и „Подгорие 2013"-ООД. Това дружество също има публични задължения, за което е образувано изп.д.№160024676/2016 г. По първото изп.дело № [ЕГН]/ 2015г. от страна на публичния изпълнител е проведена публична Продан и е събрана сума в размер на 74 666 лева, която още не е разпределена. Твърди, че при евентуалното й разпределяне на обезпечения кредитор „Подгорие 2013"-ООД с тези средства на практика ще бъдат погасени неговите публични задължения и НАП като кредитор ще бъде частично удовлетворен. Поради това налагането на запор върху тези вземания от страна на „КТБ"-АД /Н/ за обезпечаване на исковата претенция по настоящото т.д.№ 15/2019 г. на БлОС накърнява интересите на НАП като взискател и обуславя правния му интерес от обжалване на допуснатото обезпечение. Съдът е счел, че НАП не е страна по т.д.№15/2019 г. Тя би била легитимирана и би имала интерес да обжалва допуснатото обезпечение по см. на т.6 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС, само ако установи, че правната й сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, т.е. да докаже, че е кредитор на двете дружества с публични вземания. Към частната жалба подобни доказателства, установяващи качеството й на кредитор, не са представени. Следователно не би могло да се направи извод, че правната сфера на НАП е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Останалите изложени в мотивите на обжалваното определение съображения не се отнасят до правото на частна жалба на НАП като трето лице по отношение на производството по допускане на обезпечение. Настоящият състав на ВКС, след като се запозна с приложените към настоящата ЧЖ писмени доказателства, намира за установено от постановление за налагане на обезпечителни мерки върху вземания на „Подгорие 2013“ООД от 01.03.2018 на НАП ТД София,офис Благоевград и съобщение за доброволно изпълнение от НАП ТД София до „Подгорие 2013“ООД ЕИК[ЕИК], че частният жалбоподател НАП е кредитор на „Подгорие 2013“, върху чието вземане към „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ЕООД/н./ е допусната с обжалваното пред САС определение обезпечителна мярка: запор в полза на КТБ АД /н./, от което следва, че НАП се явява трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка върху вземане на негов длъжник и следователно, по смисъла на т.6 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС, разполага с право на частна жалба срещу определението за допускане на обезпечението. С оглед изложените съображения обжалваното пред ВКС определение следва да се отмени и делото да се върне на САС за произнасяне по същество на ЧЖ на ТД НАП-София срещу определение № 2178 от 15.05.2019 г. на ОС-Благоевград. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение