Определение № 366 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3048/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. К. Ц. против определение № 1713 от 4.7.2022 г., постановено по гр. д. № 1666 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба с вх. № 6030 от 31.05.2022 г. против разпореждане № 263 от 18.5.2022 г. по гр. д. № 752 по описа за 2021 г. за оставяне без движение на частна жалба с вх. № 5395 от 16.05.2022 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде разгледана по същество частната му жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Софийския апелативен съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане № 263 от 18.05.2022 г. на Благоевградския окръжен съд, 5 състав, е оставена без движение частна жалба с входящ № 5395 от 16.05.2022 г., подадена от Ж. К. Ц. по ч. гр. д. 752 по описа за 2021 г. с указание до жалбоподателя да внесе 15 лв. държавна такса и да представи платежното нареждане в едноседмичен срок. Частната жалба срещу това разпореждане е оставена без разглеждане със съображението, че разпореждането на съда, с което се оставя без движение производство по жалба за изпълнение на дадени указания не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1 от ГПК съдебни актове, поради което не подлежи на самостоятелен контрол. Този извод на въззивния съд съответства на процесуалния закон/чл.274, ал.1 от ГПК/ и на многобройната, последователна и непротиворечива практика на ВКС/определения № 27 от 19.01.2012 г. по ч. т. д. № 881/2011 г. на I ТО, № 418 от 12.10.2016 г. по ч. т. д. № 1644/2016 г. на I ТО, № 368 от 23.07.2010 г. по ч. гр. д. № 95/2010 г. на I ГО на ВКС и много други/. Според процесуалната норма и тази практика самостоятелно обжалване е предвидено само за две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото/т.1 на чл.274, ал.1 от ГПК/ и тези, за които обжалване е изрично предвидено в закона/т.2 на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК/. Разпореждането за отстраняване на нередовности на частната жалба не попада в нито една от тези две групи, а на обжалване подлежи евентуалното връщане на частната жалба, което би било преграждащо производството определение. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение