Определение № 60106 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2020 г.

Производството по делото е образувано пред ВКС по подадена касационна жалба от В. А. К. срещу решение № 11690 /24.07.2020 г. по гр.д. № 224 /2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която с това решение е потвърдено решение № 7105 /21.10.2019 г. по гр.д. № 12281 /2018 г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен иска на Л. А. К. срещу В. А. К. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 5 323 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот - ресторант с лятна градина и поземлен имот в [населено място], състоящ се от паркинг, басейн и летен бар, за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 49 196.84 лева, представляваща разликата над 5 323 лева до 54 519.84 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това искът е уважен и в тази част, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. След допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение от Софийския апелативен съд с определение по чл.288 ГПК № 170 от 20.04.2021г. по гр.д.№ 4084/2020г. на ВКС, І г.о., е постъпила молба от адв. М. Р., процесуален представител на ответника по касационната жалба и ищец по делото Л. А. К. вх.№4606 от 31.05.2021г., с която се прави отказ от предявените искове. Подадена е и втора молба от адв. М.Р. вх.№ 65093 от 15.06.2021г., към която са приложени извънсъдебно споразумение между страните по делото от 13.04.021г., предварителен договор за продажба от 18.05.2021г., както и молба без дата, подадена лично от Л. А. К., с която той заявява, че се отказва от предявените искове и моли делото да се прекрати като му се издаде препис от влязлото в сила определение. С оглед на така направеното изрично волеизявление от ищеца по делото, с което той десезира съда от спора във висящата пред ВКС част, са налице предпоставките на 233 ал.1 ГПК, поради което постановените невлезли в сила решения на инстанциите по същество, както и определението за допускане на касационното обжалване по чл. 288 ГПК по настоящото дело следва да се обезсилят, а производството по делото - да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. 233 ал.1 предл. трето ГПК