Решение № 15287 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2012 г.

Решение № 15287 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 128/20.01.2012 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2378 по описа за 2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 031005456/1.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 261/6.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на Борис Стоянов Димов, са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 958,16 лева, както и лихви върху задължението в размер на 1 220,68 лева до датата на ревизионния акт. Оплакванията и на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Ответникът по касация Борис Стоянов Димов не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт е установено в тежест на Борис Димов задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер 1 958.16 лева и лихви в размер 1 220.68 лева при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа. За определяне на данъчната основа е прието начално салдо за 2005 г. 15 121.36 лева, при общ размер на приходите на годишна база 46 575.98 лева и положително салдо между приходите и разходите 17 340.38 лева. Формирана е данъчна основа в размер 17 326.22 лева, която включва доходи от наем намалени с нормативно признатите разходи и недекларирани доходи в размер 11 166.22 лева. Данъчната основа е намалена с двойния размер на годишния необлагаем минимум по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и е определен дължим годишен данък в размер 2 869.40 лева, от които за внасяне 1 958.16 лева и съответната лихва. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК /съществуване на данни за укрити доходи /. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за внасянето в периода 03.05 - 17.05.2005 г. по сметката на Димов на сумата 7 340 ш. д. с левова равностойност 11 166.26 лева. Органите по приходите не са дали вяра на обяснението на данъчния субект за трудовото възнаграждение в САЩ като източник на средствата заради липсата на деклариране на валута при влизането му в страната за времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. АС Варна е отрекъл наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Приел е, че тежестта на доказването им е за приходната администрация. Без наличието на данни за укриване на дохода съизмерен със сумата 7 340 щ. д. е дисквалифицирана правомерността на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттук и установяването на задълженията в размера по РА. Решението е правилно по разпоредения с него правен резултат. Съдът ясно е дефинирал правния спор като несъгласие на страните относно предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и установяване на задължение по ЗОДФЛ за 2005 г. по повод на заверяването на сметката на жалбоподателя със сумата 7 340 щ. д. в периода 03.05-17.05.2005 г. Несъвместимо със служебното начало по чл. 5 от ДОПК и проявлението му в процеса на доказването с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК е бездействието на приходната администрация в установяването на релевантните за спора факти. С арг. от чл. 56, ал. 1 от ДОПК обясненията на ревизираното лице относно произхода на средствата по банковата му сметка са доказателствено средство /по арг. за противното от чл. 56, ал. 3 от ДОПК/. Доколкото ползват данъчния субект интензитетът на убеждаващото им въздействие е нисък, но това не е основание да се дисквалифицират като доказателствен източник. Това е сторил органът по приходите, като е ограничил проверката на доказателствата по чл. 37, ал. 1 от ДОПК до запитване до митническата администрация за декларираната от Димов валута при влизането му в страната. От липсата на деклариране не следва единствени възможният извод, че валута не е внесена. Пропуск на администрацията е да използва средствата на международното сътрудничество. Възможност за такова със САЩ съществува по силата на чл. 25 от СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите в сила от 15.12.2008 г. В контекста на горното касаторът не е провел главно пълно доказване на фактите относими към условието на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По тази причина определянето на данъчната основа за облагане с данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е неправилно, както и установяването на задължението за данъка за 2005 г. Това определя отмяната на РА за установяване на задълженията като правилно. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение