Определение № 377 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2025 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д., против определение № 1616 от 18.06.2025 година, постановено по в. гр. дело № 1626 по описа за 2025 година на Софийски апелативен съд, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 268328/16.05.2025 год. на М. Д. срещу разпореждане от 22.04.2025 год., постановено по гр. д. № 8167/2015 год. на СГС. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на ищеца от заплащане на цялата дължаща се държавна такса по делото, а не частично. Излагат се доводи във връзка с наличието на законовите предпоставки на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Прави се искане за отмяна на определението. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: По повод на искова молба, депозирана от жалбоподателя М. Д., е образувано гр. д. № 8167/2015 год. по описа на СГС. Същият е направил искане за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото още в исковата молба. С разпореждане от 22.04.2025 год. съдът е освободил частично ищеца М. Д. от задължението да внесе държавна такса - за сумата над 50 лева за всеки един от исковете му. В разпореждането е посочено, че му се дава възможност да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че не разполага със сумата от 500 лева с оглед броя на предявените искове, която да внесе като държавна такса по делото. Разпореждането е обжалвано от молителя пред САС с частна жалба вх. № 268328/16.05.2025 год. В последващо свое разпореждане от 23.05.2025 година първоинстанционният съд отново е указал на ищеца да представи доказателства, че не разполага със сума, равняваща се на минимално дължимата такса по делото, с указание, че ако не се представят такива доказателства, частната жалба ще бъде администрирана за разглеждането й от въззивния съд. На 13.06.2025 година частната жалба е изпратена на Софийския апелативен съд. По образуваното в. ч. гр. дело № 1626/2025 година състав на въззивния съд е приел частната жалба за недопустима и същата е оставена без разглеждане по съображения, че обжалваното разпореждане не представлява годен акт, подлежащ на обжалване. Посочено е, че липсва отказ на съда от освобождаване от държавна такса, който да бъде предмет на инстанционен контрол и че първоинстанционният съд, с оглед дадените в разпореждането указания, допълнително ще се произнесе за освобождаване на ищеца изцяло или не от внасяне от държавна такса и че на обжалване пред въззивния съд ще подлежи последващото разпореждане на съда, а не обжалваното с посочената частна жалба. Настоящата съдебна инстанция приема, че определението на САС е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Депозираната от ищеца частна жалба вх. вх. № 268328/16.05.2025 год. е допустима и е подлежала на разглеждане по същество. Обжалваното пред САС разпореждане на първоинстанционния съд е такова, с което ищецът частично е освободен от внасяне на държавна такса. С него е постановен частичен отказ от освобождаване от внасяне на държавна такса, който отказ подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол за съответствието му със закона с оглед представените по делото доказателства. Независимо от включване в съдържанието му на указания или даване на допълнителна възможност на ищеца да представи нови доказателства, че няма възможност да заплати държавна такса от общо 500 лева съобразно броя на предявените искове, същностното съдържание на това разпореждане е отказ на съда изцяло да освободи ищеца от внасяне на държавна такса в производството. С въпросното разпореждане се засягат правата на ищеца доколкото искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса не е уважено изцяло. Частната жалба на ищеца срещу въпросното разпореждане е допустима и съставът на САС е следвало да разгледа същата по същество и съобразно своята преценка да остави частната жалба без уважение или да отмени разпореждането като освободи ищеца изцяло от заплащане на държавна такса в производството. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.