Определение № 563 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2531/2013 г.

Производството е по чл. 407 ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане от 24.01.2013 год., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д.№ 2057 / 2012 год., с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист и за присъждането в тежест на жалбоподателя на дължима на Н. Х. С. законна лихва върху сумата от 410,05 лева / присъдено обезщетение за вреди /, считано от 23.09.2010 год. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят подробно обосновава извод за неприсъждането на такова вземане в полза на ищцата, предвид което и издаденият изпълнителен в тази му част подлежи на обезсилване. Твърди узнаване за издаването му на 12.02.2013 год., с връчване покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138040400169 на ЧСИ Д. Н., рег.№ 804 на НК, с район на действие -Окръжен съд Бургас. Ответната страна - Н. Х. С. - оспорва частната жалба като процесуално недопустима, предвид липса на процесуална възможност за обжалване разпорежданията на съда за издаване на изпълнителен лист. Оспорва и основателността на частната жалба, макар по съображения подкрепящи тезата на жалбоподателя - че съдебното решение не съдържа присъждане на законна лихва върху сумата от 405,10 лв. и за горепосочения период. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 407 ал.1 ГПК, считано от уведомяване страната за издадения изпълнителен лист, с връчването на призовка за доброволно изпълнение и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване / т.6 на ТР № 1 от 17.07.2011 год. на ВКС, актуална и при действието на ГПК нов /. Видно от съдържанието на поставения печат, удостоверяващ съдържанието на издадения в изпълнение разпореждането на съда от 24.01.2013 год., по молба на Н. Х. С., вх.№ 784 / 23.01.2013 год., изпълнителен лист и с приподписването му удостоверяващ разпоредителна воля на съда в същия смисъл, както и от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, изпълнителният лист е издаден и за вземане от законна лихва върху присъдено обезщетение от 410,05 лв., за периода от 23.09.2010 год. до окончателното му изплащане. Началната дата на дължимост на лихвата е предхождаща датата на подаване исковата молба - 21.01.2011 год.. Сумата от 410 ,05 лв., съгласно решение № 1787 / 15.03.2012 год. по гр.д.№ 382 / 2011 год. на СГС, ГО, І – 2 състав, в тази му част необжалвано, поради което и не съставляваща предмет на въззивно решение № 57 / 11.01.2013 год. по гр.д.№ 2057 / 2012 год. на САС, ГК, 7 състав, е присъдена в полза на ищцата Н. Х. С. без законна лихва за предхождащ исковата молба период, както и без присъдена законна такава след подаването на исковата молба, макар надлежно поискана. Следователно подадената частна жалба се явява основателна и относно присъдена законна лихва върху сумата от 410,05 лв. за периода 23.09.2010 год. до окончателното погасяване на вземането следва да бъде уважена с обезсилване на издадения изпълнителен лист в тази му част. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение