Определение № 3982 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №2803, постановено на 03.10.2023г. от тричленен състав на ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№3841/2023г. е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№6854/14.06.2023г., подадена от В. Д. М. против определение №1495 от 06.06.2023г. по гр.д.№4022/2022г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК и производството по делото е прекратено. Определението е обжалвано от В. Д. М. с искания същото да бъде отменено и делото бъде върнато на друг тричленен състав, който да се произнесе по подадената от нея частна жалба. За неправилен счита извода, съдържащ се в обжалваното определение, че постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение не представлява правораздавателен акт. Поддържа, че определение №1495 от 06.06.2023г. по гр.д.№4022/2022г. на ІІ г.о. на ВКС е недопустим съдебен акт, тъй като с него се стабилизира съдебен акт, който тя счита за недопустим, а недопустимостта на съдебните актове може да бъде релевирана само по пътя на инстанционния контрол. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната теза за недопустимост на въззивно решение №73 от 23.05.2022г., постановено по в.гр.д.№678/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът М. А. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС. Определението по чл. 288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответства на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. Именно в този смисъл в обжалваното определение е съобразено, че при постановяване на определение по реда на чл. 288 ГПК тричленният състав на ВКС не разрешава спора между страните и това определение не формира сила на пресъдено нещо, поради което същото не подлежи на по-нататъшно обжалване. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че определение №1495 от 06.06.2023г. по гр.д.№4022/2022г. на ІІ г.о. на ВКС следва да подлежи на съдебен контрол като недопустим съдебен акт. Последователно в своята практика ВКС приема, че по отношение на един съдебен акт е допустим контрол за допустимост само ако в процесуалния закон е предвидена обжалваемост на този акт. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл. 288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от В. Д. М. частна жалба следва да се приеме за неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение