Определение № 10109 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 32121 от 13.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9978/2026 г., по описа на Административен съд София-град е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 25-3383-000003 от 27.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в Отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП при СДВР), с която по отношение на И. М. Ч. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от полицейски инспектор в ОПП-СДВР, чрез юрисконсулт С. Михайлова. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд София-град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Изразено е искане Върховният административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд София-град. Ответникът – И. М. Ч., чрез адвокат М. Шумарска, взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна. С оспореното определение, от Административен съд София-град е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 25-3383-000003 от 27.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в Отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, с която по отношение на И. М. Ч. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). За да спре предварителното изпълнение, съдът е приел, че в случая са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, приложими на основание чл. 166, ал. 4 АПК, тъй като от представените по делото доказателства е установено, че И. М. Ч. изпълнява по силата на трудов договор, сключен със СОНИК ТРАНС СОФИЯ ЕООД длъжността куриер в отдел София и на територията на град София. Направен е извод, че свидетелството за управление на МПС е необходимо за изпълнение на трудовата дейност на И. Ч.. В тази връзка, за основателни са приети твърденията му, че ако не бъде спряно изпълнението на оспорената заповед за налагане на ПАМ съществува обективна възможност да бъде лишен от упражняване на трудова дейност с оглед професионалната му ангажираност като куриер. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл. 171, т. 4 от същия закон, с които се налагат ПАМ, се извършва по реда на АПК, а съгласно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповеди, за които общото правило за суспензивния ефект на жалбата не се отнася, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. От това следва, че във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Касационната инстанция намира, че в случая такъв интерес от страна на И. М. Ч. не е установен и доказан. В молбата за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че от предварителното изпълнение на заповедта ще произтекат особено тежки последици за И. М. Ч., тъй като същият ще бъде поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си по трудово правоотношение за длъжността куриер. Посочва се, че предвид вменените задължения на И. Ч. по длъжностна характеристика е задължително използването на автомобил. По делото е представен трудов договор № 252/22.08.2025 г., сключен между И. М. Ч. и СОНИК ТРАНС СОФИЯ ЕООД, съгласно който И. Ч. приема да изпълнява длъжността куриер, на непълно работно време, определено на два часа и със задължения подробно описани в длъжностна характеристика, която е неразделна част от договора. Такава длъжностна характеристика не е представена към договора и към доказателствения материал. В самия трудов договор не е регламентирано, че работникът следва да притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и че изпълнението на задълженията му изисква управление на автомобил. Следователно липсват доказателства относно задължителната необходимост от СУМПС при осъществяването на задълженията на И. Ч. по сключения от него трудов договор. Последното води до извод за недоказаност на твърденията, че незабавното изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка би причинило на И. М. Ч. значителна или труднопоправима вреда. Предвид горното, административният съд неправилно е постановил спиране на допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,