Решение № 3995 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2014 г.

Решение № 3995 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев, действащ лично и в качеството му на представител на сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение Варна", гр. Варна, против решение № 899 от 15.04.2014 г., постановено по адм. д. № 295/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - административният ръководител - Апелативен прокурор на Апелативна прокуратура гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кънчо Петков Бонев, действащ лично и като представител на сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение Варна" против отказ № ЗДОИ-3/2013 от 08.01.2014 г. на административния ръководител Апелативен прокурор на Апелативна прокуратура гр. Варна за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИ-3/27.12.2013 г. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторите са поискали достъп до обществена информация като е поискан отговор на въпросите - към материалите по преписка № 381/2013 г. на АП - Варна присъединени ли са протокол № 21/24.03.201 г. на ОбС Варна по т. 5 от дневния ред, заедно с приложенията - акт, скици с координатни регистри на чупките на трите поземлени имота, описани подробно в решение 2130-5?; Проучен ли е въпроса с актуализиране на границите на "Историческото ядро" на Морската градина от междуведомствена комисия, назначена със заповед № РД-9К-009/03.06.2011 г. на министъра на културата и с какъв документ?; Обърнато ли е внимание върху факта, че новите два акта 1201 и 1202/2011 г. за "Историческото ядро" на Морската градина са утвърдени от зам. министъра на РРБ - Екатерина Захариева, заради която МРРБ губи делата срещу незаконно строителство на къмпинг "Корал" в Царево, за което ЕК започва разследване срещу България? С оглед характера на исканата информацията съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация. Несъмнено отговорите на тези въпроси не са официална, не са и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. В случая не се иска информация за факти, а се искат отговори на въпроси, като първият се отнася до доказателствата, приложени по цитираната прокурорска преписка. По делото безспорно е установено, че към момента на постановяване на оспорения отказ, поисканите документи са част от проверка извършена от ОП-Варна по конкретна преписка, по която е отказано образуване на досъдебно производство с прокурорско постановление, което е било разгледано от висшестоящата прокуратура - АП - Варна и апелативния прокурор със свое постановление е отменил актът на ОП - Варна, като е уведомил и жалбоподателя в качеството му на заинтересовано лице - подател на първоначалния сигнал до прокуратурата. Ето защо и изводът на първоинстанционният съд, че в случая исканата информация не е обществена, тъй като същата е извън приложеното поле на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация и е приложим реда по чл. 213, ал. 2 от НПК, е законосъобразен. Останалите два въпроса са свързани с проучване на доказателства и с преценката на прокурора за наличието или липсата на законово основание да упражни правомощията си, регламентирани в закона. Следователно така формулираните въпроси не съдържат искане за достъп до обществена информация, а питане за извършване на конкретни процесуални действия по конкретен случай. В приложното поле на ЗДОИ попадат само онези актове на органите на съдебната власт, които са част от извършваната от тях административно правна дейност, но не и до правомощията им относно извършването на процесуални действия по конкретни дела за достъпа, до които е регламентиран друг законов ред. Информацията, събирана и съхранявана от прокуратурата се съдържа в разглеждането от нея дела и преписки. Тази информация е достъпна за страните по делата. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В конкретния случай специалният ред за получаване на поисканата информация е този уреден в Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо като е направил извод, че оспорения акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ, първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователен е доводът на касаторите, че Кънчо Бонев в лично качество е обжалвал мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В жалбата до първоинстанционния съд не е обжалван мълчалив отказ, поради което съдът не е дължал произнасяне по непредявена жалба. Освен това мълчалив отказ не е формиран, тъй като заявлението е подадено от Бонев в лично качество и като представляващ сдружението, а факта, че отказът е адресиран само до сдружението, представлявано от Бонев не формира мълчалив отказ, тъй като физическото лице също е получило изричен отказ за достъп до поисканата информация. Твърденията в касационната жалба, че исканата информация е с надделяващ обществен интерес са неоснователни, тъй като за да е налице такъв интерес информацията следва да е обществена. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,