Определение № 42 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 975/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е въз основа на молба с вх.№ 13552/15.12.2015 г. на Върховния касационен съд,подадена от [фирма],за превеждане на внесеното по сметка на Върховния касационен съд обезпечение, в размер на 25 734.44 (двадесет и пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) по сметката на молителя, с оглед приключилото производство по т. д. № 975/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, I т. о. и отпадането на основанието за спиране на изпълнението поради погасяване на дължимите суми. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, взе предвид следното: С определение № 26/23.01.2015 г. по ч. т. д. № 228/2015 г., II т. о. на Върховния касационен съд,на основание чл.282 ал. 2 т. 1 ГПК и след констатация, че касаторът е внесъл по набирателната сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 25 734.44 лева, е спряно изпълнението на въззивно решение № 792/12.12.2014 г. по т. д. № 1193/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. От направената на 06.01.2015 г. справка от гл. специалист-счетоводител при Върховния касационен съд е видно, че обезпечението в посочения размер се намира по набирателната сметка на Върховния касационен съд. С определение № 857/18.11.2015 г. по т. д. № 975/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 792/12.12.2014 г. по т. д. № 1193/2014 г. на Пловдивски апелативен съд (чието изпълнение е било спряно и същото е влязло в законна сила). С настоящата молба молителят е представил платежни документи от които е видно, че по сметката на „Д.” Г. са преведени суми в размер: 27 423.55 лева и 5 618 лева, които се равняват на сумите, които [фирма] е осъдено да заплати на „Д.” Г. с решение № 792/12.12.2014 г. по т. д. № 1193/2014 г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 857/18.11.2015 г. по т. д. № 975/2015 г. на Върховния касационен съд. Кредиторът, уведомен за молбата, не се е противопоставил на същата. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението следва да се уважи, тъй като е отпаднало основанието за обезпечаване на присъдените в полза на „Д.” Г. вземания,а и същите са доказано удовлетворени. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение