Определение № 304 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Ст. Н. като пълномощник на А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С. за допълване на постановеното по делото определение № 101 от 09.06.2017 г. в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 101 от 09.062017 г. по ч.гр.д. № 1080/2017 г. на ВКС, І г.о., е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 1175 от 01.02.2017 г., подадена от адв. Н. К. като пълномощник на Х. А. Р., срещу определение № 116 от 27.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2149/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. В това производство молителите са подали отговор на частната жалба, в който са изразили становище за нейната недопустимост, и са поискали присъждане на разноски. С посоченото по- горе определение съставът на ВКС не се е произнесъл по това искане. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Видно от приложения към отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие, за изготвянето му молителите са заплатили адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв. Прекратителното определение на ВКС е било обжалвано с частна жалба от Х. А. Р. и с определение № 194 от 14.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3759/2017 г. на ВКС, І г.о., е потвърдено. Предвид изложеното, налице са предпоставките на чл. 248 във вр. с 78, ал.3 ГПК, поради което молбата за допълване на определението следва да бъде уважена, като Х. А. Р. бъде осъден да заплати на А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С. разноски по делото в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното съдът