Определение № 372 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 917/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т. М. срещу определение № 66 от 03.02.2016г. по в.гр.д. № 512/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на определение № 422 от 30.12.2015г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на закона. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба, като поддържа, че е недопустима, а по същество- неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба, макар и подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, се явява недопустима. С обжалваното определение въззивният Великотърновски апелативен съд, след като е разгледал подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, е оставил без уважение искането за присъждане на разноски за разликата над 200 лева до пълния претендиран размер от 32 500 лева. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай определението на апелативния съд, чието допълване е било поискано, е постановено по жалба срещу действия на ЧСИ по издаване на постановление за възлагане на недвижим имот. Това определение е изключено от касационен контрол, което обуславя съгласно чл.248, ал.3 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК необжалваемост и на определението по чл.248 ГПК, постановено по искане за допълването или изменението му в частта за разноските. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,