Определение № 4617 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 480/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби с вх. №№ 503097/28.06.2023 г., 6190/01.08.2023 г. и 8332/24.10.2023 г. – и трите подадени от страна на ищеца по делото П. Ж. П. срещу решение № 109/21.06.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 228/2023 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение ПАС е постановил следното: 1) като е потвърдил частично първоинстанционното решение № 60/15.02.2023 г. по гр. дело № 254/2022 г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС), е отхвърлил предявените по делото искове на касатора П. П. срещу ответниците К. П. Г., К. В. В.-К. и „Ю. България“ АД; и 2) обезсилил е първоинстанционното решение № 60/15.02.2023 г. на СзОС в останалата част, с която е постановено отхвърляне на предявените по делото искове на касатора П. П. срещу ответника А. И. П., и е прекратил производството по делото в частта му по исковете срещу този ответник. При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на подадените касационни жалби, съдът намира следното: В първоинстанционното и във въззивното производство ищецът П. П. е бил представляван от назначения му от съда, по реда за предоставяне на правна помощ, процесуален представител адв. Е. П. и от преупълномощената от нея адв. Х. Б.-Б., като само последната е извършвала процесуални действия във въззивното производство (подаването на въззивната жалба и явяването в съдебно заседание) от името на ищеца П. П.. Последният лично е подал в срока за обжалване касационната жалба с вх. № 503097/28.06.2023 г., като в нея е посочил, че адв. Х. Б.-Б. не го защитавала надлежно пред апелативния съд (осъществила „недобросъвестна и некомпетентна правна помощ и правна защита на нарушените му права“) и е поискал същата да бъде заличена и отстранена като негов процесуален представител, а на нейно място да бъде назначена адв. К. Г., която да приподпише касационната му жалба и да го защитава по делото. Въззивният съд, след като с разпореждане № 530/06.07.2023 г. се е уверил, че адв. К. Г. е вписана в Националния регистър за правната помощ и е получил съгласието `и да представлява ищеца по делото, с разпореждане № 608/04.08.2023 г. е уважил искането на касатора-ищец за замяна на процесуалния му представител, като е освободил, на основание чл. 26, ал. 6, т. 5 от ЗПП, адв. Е. П. като негов процесуален представител и е назначил за такъв, на основание чл. 26, ал. 5, изр. 2 от ЗПП, адв. К. Г.. Адв. К. Г. е подала в срок (чл. 283, във вр. с чл. 259, ал. 2 и ал. 3, пр. 2 от ГПК) от името на ищеца П. П. касационната жалба с вх. № 8332/24.10.2023 г., като също в определените с разпореждания на въззивния съд срокове, е отстранила нередовностите както на тази подадена от нея касационна жалба, като е подала и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с вх. № 9500/30.11.2023 г. и допълнение към него с вх. № 9599/01.12.2023 г., така и на подадената лично от ищеца касационна жалба с вх. № 503097/28.06.2023 г., като е приподписала същата. С оглед това, съдът намира, че като подадени в срок – лично от процесуално легитимираната за това страна по делото, респ. – чрез надлежен неин процесуален представител, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и при отстранени в срок нередовности, касационните жалби с вх. №№ 503097/28.06.2023 г. и 8332/24.10.2023 г. са процесуално допустими. Междувременно, адв. Х. Б.-Б. и адв. Е. П. са подали молба с вх. № 6191/01.08.2023 г., с която са уведомили въззивния съд, че са запознати с искането на касатора-ищец П. П. за замяна на процесуалния му представител по делото и са поискали съдът да ги освободи като такива. Със същата молба са заявили, че за да не бъдат накърнени процесуалните права на ищеца П. П., адв. Х. Б.-Б., преупълномощена от адв. Е. П., подава от негово име в срок касационната жалба с вх. № 6190/01.08.2023 г. Съдът намира, че макар и подадена в срока за обжалване и преди постановяването на разпореждане № 608/04.08.2023 г., с което въззивният съд е уважил искането на касатора-ищец за замяна на назначения му процесуален му представител по делото, тази касационна жалба с вх. № 6190/01.08.2023 г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена от името на касатора чрез адв. Х. Б.-Б., преупълномощена от адв. Е. П., след като касаторът-ищец вече е заявил пред съда (с лично подадената от него касационна жалба с вх. № 503097/28.06.2023 г.) отказа си по чл. 26, ал. 6, т. 5 от ЗПП да бъде представляван занапред от адв. Х. Б.-Б., и при негово изрично изявление, че същата не го защитавала надлежно във въззивното производство по делото (осъществила „недобросъвестна и некомпетентна правна помощ и правна защита на нарушените му права“). При така изявената изрична воля на касатора-ищец пред съда и при уваженото негово искане за замяна на назначения му процесуален представител, следва да се приеме, че касационната жалба с вх. № 6190/01.08.2023 г. е подадена чрез ненадлежен негов процесуален представител, чиято представителна власт е отпаднала. Този извод следва и от целта на закона – предоставяне на ефективна правна помощ, но от не повече от един назначен (респ. преупълномощен по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗПП) процесуален представител на страната за извършване на едни и същи процесуални действия (в случая – подаването на касационна жалба) – чл. 3, във вр. с чл. 26, ал. 6, т. 5 и с чл. 26, ал. 5 от ЗПП. По така изложените съображения, касационната жалба с вх. № 6190/01.08.2023 г. следва да се остави без разглеждане, респ. – касационното производство по делото следва да се прекрати в частта му по тази процесуално недопустима касационна жалба. Съдът дължи произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК по процесуално допустимите касационни жалби с вх. №№ 503097/28.06.2023 г. и 8332/24.10.2023 г., но след влизане в сила на настоящото прекратително определение, респ. – след окончателното очертаване на процесуално допустимия предмет на касационното производство. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение