Определение № 813 от 03.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 516/2025 г.

Производството е по чл. 229 във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Мъни Лийз" ЕАД със седалище в гр. София, представлявано от изпълнителния директор на дружеството, против определение № 26829 от 11.12.2024 г. по адм.д. № 12387/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил негова жалба срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 5435 от 20.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за прилагане на принудителна административна мярка. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт с твърдения за недоказано основание за издаване на разпореждането, а именно защита на потребителите на регулиран пазар, на който упражнява дейността си адресатът на издадената заповед. Излага доводи и по съществото на спора. Иска отмяна на определението. Ответникът председателят на КЗП оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че със заповед № 5435 от 20.11.2024 г. на председателя на КЗП на "Мъни Лийз" ЕАД е забранено ползването на нелоялна търговска практика, а именно да не посочва в договора за потребителски кредит по ясен и разбираем за потребителя начин годишния процент на разходите, като го посочва само с цифри, без да посочва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Председателят на КЗП с включено в акта разпореждане е допуснал предварително изпълнение на издадената заповед на основание чл. 60, ал. 1 АПК с цел да бъде защитен животът и здравето на гражданите, както и особено важни държавни и обществени интереси. Приел е, че забранената търговска практика изключително уврежда икономическите интереси на потребителите и незабавното й прекратяване е абсолютно наложително, тъй като за една част от потребителите предоставените средства са необходими за покриване на най-неотложните и текущи нужди; за друга част необходимостта е продиктувана от липса на възможност по някаква обективна причина да получат кредит от банкова институция. Според органа тези хора са поставени в неблагоприятна житейска ситуация и търговското поведение на дружеството допълнително застрашава тяхното нормално човешко съществуване, като с ненавременното предоставяне на съществена за избора информация кредиторът препятства потребителя при сравняване на различни пазарни предложения да вземе информирано решение за сключване на сделка. Дружеството е оспорило пред АССГ разпореждането за допуснатото от органа предварително изпълнение на акта. Съдът, с обжалваното определение, е отхвърлил оспорването, като е мотивирал извод за неговата законосъобразност. Според съда установената търговска дейност на дружеството попада в кръга обществени отношения, регулирани със Закона за потребителския кредит. След като самият специален закон изразява преценката на законодателя, че тези отношения подлежат на самостоятелна регулация и касаят определен кръг потребители, които са по-слабата икономически страна по тези договори, то прилагането на принудителната административна мярка със заповедта би било затруднено или в някои случаи осуетено, ако не се пристъпи към предварително изпълнение. Определението е неправилно. разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК съдържа възможност органът да разпореди предварително изпълнение на издадения от него административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - за защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един нестабилен административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Затова в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварителното изпълнение на административния акт. Председателят на КЗП е приел с разпореждането, че установената нелоялна търговска практика на дружеството уврежда изключително сериозно икономическите интереси на потребителите, а също и че потребителските интереси представляват особено важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат защитени. Обосновал е разпореждането и с това, че с приетата с акта заблуждаваща търговска практика дружеството-кредитор има за цел да заобикаля разпоредбите на Закона за защита на потребителите, а прилагането на нелоялната търговска практика противоречи на добрите нрави. Предварителното изпълнение, като изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове, се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на правната норма. Затова с посочената в административния акт преследвана цел не може да бъде мотивирано неговото предварително изпълнение. Административният орган в случая не е изложил ясни и конкретни мотиви именно за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 АПК. Макар и да е допуснал предварително изпълнение на издадената заповед, като изрично е вписал като основание защита на особено важни държавни и обществени интереси, не е изложил конкретни относими мотиви от фактическа страна защо приема защитения интерес за изключително значим. Определянето на посочената търговска практика като изключително увреждаща икономическите интереси на потребителите по чл. 60, ал. 1 АПК не е достатъчно. съображенията на административния орган са относими към защитимата от закона цел, за която е издадена самата заповед. Обобщението относно случаи на потребители, които поради попадане в "безкрайна въртележка на бързите кредити" биха предприели крайни действия от безизходица, нито са свързани с конкретните факти от поведението на търговеца, нито по отношение на тези факти органът се е обосновал защо приема, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. действително, при преценяването на допусната нелоялна търговска практика трябва да се вземат предвид изискванията на специалния Закон за потребителския кредит в съответствие с § 1 и § 1а от ДР на ЗЗП във вр. с чл. 1 ЗЗП във вр. с чл. 2 и чл. 1 ЗПК. позоваването на закона като мотив за допускане на предварително изпълнение на заповедта е неотносимо, то е релевантно към проверка законосъобразността на самия акт. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество следва да се постанови друго, с което разпореждането на председателя на КЗП бъде отменено. С оглед изхода на правния спор претенцията на частния жалбоподател за разноски е основателна и доказана в размер на 150 лв., която сума представлява внесената държавна такса за производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд